My life

•Глава 33•

*гледна точка на Изабела*
Рокси не се прибира. Всички се притеснихме. Беше пратила смс преди часове. На вратата се звънна и това изкара мен и Сам от мислите.
-Дано е тя.-казахме в един глас и се затичахме към вратата
Отворих и видях някакво момче.
-Търсиш ли някой?
-Вас двете.
-Защо? Познаваме ли се?
-Аз съм Макс.
-Макс, Макс, Макс...хммм.-Сам започна да се опитва да си спомни
-Заради теб Рокси карастрофира!-извика сетилата се Самър
-Звучи зле.-напомних й че той е до нас
-Съжалявам.
-Нищо. Имам новини за нея.
-Случило ли се е нещо с нея?!
-Пак ли си виновен ти!!??-извика Сам и го приклещи до стената
Той я отблъсна плавно, за да не се удари.
-Не съм виновен! Майкъл е!
-Нали трябваше да го убием?
-Вие ли? Аз Рокси, Лена, Мат и Марк го имаме за задача.
-Дълга история остави това. Какво е направил този откачалник?!
-Успокой се Самър! Изчакай да ти кажа всичко.
-Той я следи откакто излезна от болницата.
-Защо не си ни казал!?
-Спри! -развикаха се и двамата и трябваше да се намеся
-Млъкнете и двамата! Спрете да спорите! А ти, Самър остави го да ни каже!
След това той ни разказа всичко случило се с подробности. Звъннахме на момчетата. Пръв дойде Алекс. Сега е момента да се реваншира за всичко. Започнахме да работим по плана на Рокси и накрая го измислихме. Макс беше свършил страхотна работа. Беше съобщил веднага за номера и вече знаем дори къде са. Ник проникна незабележимо в системата им и сега всички камери които са поставени там излизат и на нас, така че виждаме всичко. Видях напрежението между Макс и Алекс. Дано не провалят всичко с тяхния проблем или така наречената ревност. Трябваше колкото се може по-бързо да я измъкнем от там и да убием този нещастник. Планувахме всичко да се случи не утре, а другия ден.
-Ей, Алекс!-извиках го при себе си
-Да?
-Ела да поговорим.
-Добре..
-Сега е твоя шанс.
-Знам, но този Макс ще ми попречи.
-Никой не може да ти попречи! Тя не го обича, затова се постарай да не правиш още грешки, за да не я загубиш напълно!
-Ясно. Благодаря, че си на моя страна.
-Ако сбъркаш и тук няма да съм.
-Добре.-прегърна ме
Скоро всички си тръгнаха освен Ник. Сам си беше в стаята и оглеждаше пак нещата, а ние пиехме сок на дивана.
-Как си?
-Зле. Дано се оправят с Алекс и я спасим от този.
-Мхм. Не се преоморявай обаче.-приближи се и ме целуна
-Няма. -усмихнах се и аз също го целунах
Накрая сме заспали на дивана.

~на сутринта~

Събудих се в прегръдките на Никълъс. Той още спеше и ме беше хванал здраво. Чудя се как да стана без да го събудя. Часовника ми още беше на ръката погледнах го и беше 9:55. Трябваше вече да отиваме при другите, а ние не сме станали, той дори още спи. Уффф започвам трудната мисия -Да събудим Ник. Той спи като пън попринцип, за разлика от мен. Аз се събуждам при най-малкия шум.
Такаммм хванах ръката, която беше върху мен и я преместих до него. После крака му също избутах от себе си и станах. Той само се обърна и се настани на ново без дори да си отваря очите. Отидох до кухнята и напълних една чаша само с лед. Пълна до горе я занесох до него. Видях Самър, която тъкмо щеше да ни вика, но се усети и спря на място да гледа шоуто. Всичкия лед го излях върху него. Той извика силно и се обърна покрит в ледчета. Беше толкова смешен и сладък, че Сам си взе фотоапарата и го снима за спомен. Докато с нея се занимавахме със снимката не видях, че Ник е станал. Идваше към мен и ме взе на ръце през кръста. Поведе ме право навън към басейна, който беше току що напълнен и водата не се беше стоплила. След това ме пусна вътре, а аз изкрещях. Той ми подаде ръка, след като аз поплувах малко замръзнала и искаше да ме издърпа навън, но не му се получи и аз го дръпнах към себе си за да падне в басейна.
-Ледът не ти стигаше а?-изхилих се мокара до кости
-Май да.
-Сега вече може да излизаме.-обявих аз горда от себе си
-Изчакай малко. Аз не си получих целувката за добро утро, вместо това само лед и вода. Заслужавам ли го?
-Ойй сладура ми. Просто се позабавлявах.
-Айде сега действай.-посочи ми устните си очаквайки да го целуна
Аз обаче го наплисках с вода. След това се доближих до него и го целунах страстно и продължително.
-Хмм. Беше добре.
-Добре ли?! Беше идеално!
-Добре дее... Тихо сега.
Забеляза че треперя малко и ме изкара навън. Качихме се по стаите и се изкъпахме и оправихме. Аз си облякох едни къси панталонки и тениска с паднало рамо, като си вързах косата на конска опашка. Сега вече можехме да продължим с мисията  за спасяването на Рокси. Алекс беше стоял цяла нощ пред компютъра, гледайки камерите. Когато го видяхме дори се стреснахме малко. Той имаше огромни торбички под очите, които бяха също кърваво червени. Около него имаше 3/4 празни чаши-пил е кафе, за да не заспи.
-Алекс?
-Да.
-Лягай си.
-Не. Работя по плана.
-Той е съвършен. Сега ще проверим всичко пак и ще приготвим нещата за утре. Не си ни нужен в момента. Достатъчно се постара, за което благодарим, Рокси също ще е благодарна.
-Да, братле почини си за утре. Много се преумори.-потупа го Ник по рамото
-Не бива така Алекс. Рокси няма да го хареса.-каза Дилън
Самър само седеше и гледаше.
-Тя ме мрази..няма да й пука много.
Сега стана нещо неочаквано. Сам стана от стола си и застана пред Алекс. Погледна го с много разочарован поглед и му одари шамар, а след това се качи в стаята си. Дилън я последва, за да види какво е станало.
-Заслужавам си го.-призна Алекс - Както и всичката болка на този свят..-продължи той
-Недей така. Хайде отиди в стаята на Рокси да си починеш, ако не искаш там в която си избереш. Всички са свободни сега.
-Благодаря.-тръгна да се изкачва по стълбите
Скоро дойде и Макс, който носеше две големи торби. В тях имаше дрехи и оръжия с които да проникнем. Огледахме всичко отново. Щом бяхме сигурни в плана решихме да си починем и всички отидоха по стаите. Алекс беше легнал в стаята на Рокси. Аз се настаних на леглото в моята стая и пратих Ник да го провери.
*гледна точка на Рокси*
Лежах и не се обръщах към Зейн. Не съм се отказала ни най-малко, но ще почакам и ще се държа може би добре за сега. Станах и отидох да си измия зъбите. Беше дошла закуска и след като се изкъпах започнах да ям. Зейн през цялото време беше до мен, дори когато си миех зъбите. Радвам се че ме остави да се изкъпя. Проверих гардероба и имаше чисти дрехи. Закусихме, дори не сме си говорили. Майк не се мярка изобщо и това ме притеснява, аз нямам какво да правя и ще изкуфея в тази дупка скоро. Седя и си чопля ноктите, няма дори прозорец през който да зяпам.
-Как си?
Не отговорих на този идиотски въпрос.
-Попитах те нещо.
-Майкъл ти казва че трябва да отговоря на всеки твой тъп въпрос иначе ще трябва да ме набиеш?
-Не..просто реших да разтопя леда между нас.
-О, моля те.-засмях се
-Какво му е смешното?
-Не се хаби изобщо. Няма нужда да говориш.
-Ми и аз съм затворен тук нали знаеш?
-Е и. Не съм те карала. Ти се подчиняваш на откачен човек.
-Нямам избор.
-Имаш... Хайде да не спорим пак.
-Хубаво. Както кажеш.
Този трябва или да го убия или да го нараня за да избягам. Вечерта смятам да действам докато спи.
*гледна точка на Самър*
Починахме си добре. Аз станах, защото ми омръзна и отидох при компютъра да видя камерите. Милата ми Рокс...затворена с този..ужас. Загледах се в нещо и изведнъж екрана се промени. Излезе ми Майкъл,който говореше и ме виждаше също.
-Ей Сам! Точно теб исках да видя!
-К'во искаш бе?
-Да видя на живо сладката си Самър.
-Идиот. Кажи си направо!
-Хмм. Искате си Рокси нали?
-Чакай. Ник!! Дилън! Алекс!! Изабела!
Слязоха светкавично бързо и седнаха до мен.
-Майкъл!!! Къде е Рокси!?-извика Алекс, макар че знаеше отговора
-Не казвам. Искам Самър в замяна на Рокси. Окей?
-Не е окей.-каза Дилън
Ох този наистина е полудял. Как ще заменя Рокси с мен? Защо си мисли че някой ще позволи? Ние ще го убиваме, а той продължава да си фантазира.
-А трябва. Иначе ще убия приятелката ви.
Той стана заедно с камерата която държеше и излезд навън. След това слизаше по някакви стълби и видяхме Рокси и този тип до нея.
-Рокси!!-извикахме всички заедно защото знаехме че ни вижда и чува
-Приятели!-тя се просълзи направо
Майк я хвана за косата обаче и ни я показа по-добре.
-Ще стане зле за нея ако не получа каквото искам. Ясно? Имате време де утре.
-Какво искаш бе откачалник??! За какво ги изнудваш пак?!-развика се тя
Удари го в корема, но другия я хвана. Горката ми тя.
-Повтарям! Утре на залез слънце искам Самър! Ще ви пратя смс къде точно.
Спря видеото, но ние още го виждахме на другите камери. Те хванаха Рокси здраво и я завързаха за веригите висящи от тавана. Май този път загази.
-Леле как ще му отмъстя на този!-изнерви се Алекс
-Какво ще правим хора?-попита Макс объркан
-Няма да ги разменим много ясно! Няма начин!-каза Дилън прегръщайки ме
-Ако нещо не се получи...отивам при Майк.
-Няма да стане! Ти няма да идваш!-развика се
-Не можеш да ме спреш! Трябва да й помогна!
-Разваляте всичко. Измислили сме го.
-Така е. Ще пратим двама или трима  на мястото при Майкъл за да го убият, а другите спасяват Рокс.
-Да. Добър план.
-Ще е трудно, но ще се справим.
След това се загледахме в камерите. Бяха я съблякли и онова момче я удряше с камшик и й говореше нещо. Тя обаче се противеше и го наплю няколко пъти. Аз се обърнах, за да не гледам. Гърба и беше целия в кръв.
-Аз ще го убия.-каза решено Алекс
-Майкъл или?
-И двамата ако може.
-Ти трябва да отидеш да я изкараш от там. Нека види първо теб.
-Срещна ли този който я бие просто е мъртъв.
-Ясно. Само я доведи отново при нас.
-Надявам се да мога. Искам аз, Сам и Дилън при мен. Останалите - Из, Макс и Ник при Майкъл. Брат, убий го от мен.-обърна се накрая към Ник
-Дадено!

Задара, хора! Сега би трябвало да става интересно, ама вие ще кажете в коментарите...надявам се! 😉•• 902 четения•• БЛАГОДАРЯ ВИ! Не съм очаквала такъв успех. Радвам се че ви харесва. Горе е жокерчо за вас! 😁😁😍😍👌