My life

Good morning

*гледна точка на Алекс*
Събудих се и тя беше до мен. Спеше толкова сладко. Реших да не я будя и да направя палачинки за закуска. Не искам да се хваля, но съм доста добър в кухнята. Излезнах от стаята и си намерих телефона на земята точно пред вратата. Имах 10 пропуснати повиквания от Ник и Дилън. Ще им пиша смс да не се притесняват и продължавам. Слязох в кухнята и видях Из по пижама.
-Добро утро!- каза тя, усмихвайки се
-Добро и на теб.
- Ъмм.. Хей снощи...нещо..
-Не. Спокойно.
-Офф..добре.
-Смятам да направя палачинки за Рокси искаш ли да ми помогнеш, защото не съм наясно с тази кухня.
-Оо изненада значи.Палачинкии...закуска в леглото направена от теб а?
-Хах..така е.
-Добре. Само накрая да не я нараниш, защото ще те смачкам!
-Добре добре.Обещавам.
- Хайде да започваме тогава.
*гледна точка на Сам*
Този идиот, Майк още е в стаята ми. Дано се е наспал защото ще го събудя гадно. Ще запомни този ден. Влизам в стаята с кофа с студена вода и какво да видя. Както очаквах той е гушнал възглавницата ми и хърка. И сега е момента. Баммм!
-Добро утро сладурр!- казах като излях кофата върху него
-Ъмм.! Какво по дяволите правиш?!!- изкрещя той
- Събуждам те?
- По какъв начин?
- Това ти е за снощното напиване. Радвай се, че не те изхвърлих от къщата! Щеше да се луташ като скитник до сутринта. Прасе такова!
- Голяма си кучка! - икрещя и излезе мокър от стаята, а скоро и от къщата
Тогава видях Алекс и Из да стоят зяпнали в кухнята.
-Ъмм.. Сам аз не искам да свършвам така. Нали Рокси не е като теб?
- Хаххх. Мили мой тя е много по-зла.
- Даа наистина ако и навредиш ще ти се стъжни живота.- каза Из, подкрепяйки ме
- Палачинките бе хора!- извика притеснено Алекс
- Оле мале каква бъркотия! Какво става ново парти ли има?- сънено попита Рокси, гледайки ни от края на стълбите
- Хей. Добро утро.
- И на теб Алекс.
- Това беше закуска за теб, но Сам изгони Майкъл по интересен начин, който ни разсея малко..
- Ахам. Та, искате ли помощ?
- То всичко е съсипано така че..- каза разочаровано Алекс.
- Аз умея да поправям такива неща. Не се безпокой.
*гледна точка на Рокси*
Беше толкова сладък. Опитал се е да ме зарадва.
-Добрее..да те видим.
След 20 минути вече ядяхме от палачинките на Алекс. Всички бяха учудени,че успях. Дори Сам и Изабела не смятаха че мога да ги оправя.
- След 1 час излизам. Трябва да се приготвя. Качвам де горе. - каза Самър и отиде в стаята си
- Аз ще ходя с нея, така че и аз ще се приготвям.- каза Из след малко и тя същи тръгна нагоре по стълбите
-Ти ще ходиш ли с тях?- попита ме Алекс
- Дори не знам къде ще ходят.
- Това значи, че имаш свободен следобед?- имаше надежда в очите ми, като питаше това
- Ами да.
- Тогава да излезем някъде.
- Кога?
-Ами сега е 11 , ако искаш къмм 3?
- Добре. Значи ти трябва да тръгваш. Сигурно брат ти и приятеля ти са се притеснили.
- Така е. До после тогава.
- Чао. - казах, изпращайки го до вратата
Е, значи ще изляза с Алекс. Няма да е среща. Ние сме само приятели...нали?
*гледна точка на Алекс*
Ооо да! Ще изляза с Рокси. Но като приятели, за сега. Е отивам към вкъщи, за да разкажа на Ник и Дилън. След 10 минути бях пред вратата. Живеем ужасно близо. Това ми харесва.
- Хейй. Ти реши да се прибереш. - каза Ник, посрещайки ме на вратата
- Ооо брат кво беше тва прати бе? Цяла нощ?- ето го и брат ми
- Ами.. Не беше очакваното.
- Имаше ли момичета?
- Естествено, че да! Нали беше в къщата на момиче.
- Аха... И не реши,че трябва да ни повикаш?- каза брат ми със навъсен нос
- Еми стана късно...
Започнах да им разказвам. След 30 минути свърших.
- И сега ще излизаш с нея?
- Дап.
- И има две страхотни приятелки?
- Мхм.
- И не си ни запознал още?!- вече започна да променя гласа си Ник
- Ахам...
- Лол, Ник по спокойно. Ще ни запознае довечера.
- Така ли?- учуди се Ник,аз също
- Охх.... Добре ще им кажа.
- Ее ура.- каза брат ми Дилън
- Аз ще отида да се оправя малко.
- Отивай.
Вече беше 12 , а аз още не се бях изкъпал дори. Ужас!
* гледна точка на Изабела*
Отидох при Рокси, за да задавам въпроси и да я подразня. Искам инфо,а тя нищо не е казала още.
Тъкмо се беше изкъпала. Сега е момента. Двете със Самър нахлухме в стаята.
- Еййй, скъпа хайде да разкажеш малко за Алекс.
- Даа, любопитни сме.- подкрепи ме Сам
- Ооо не! Аз не забелязах че двете ми приятелки са любопитни за новото момче.- отговори ни тя
- Хах.. Любимата ми част от теб- сърказмът, който винаги се обажда!- извиках аз
- Ее добре.
Разказа ни. Беше супер.
- И той има брат и приятел колкото нас?!- започна Из
-Брат му е една година по - голям.
- Окей няма значение. - каза тя
- Аз и без това харесвам по- големите.- допълних аз
- И не си ни запознала още?
- Мне.
- Защоо?!- изкрещя се Изабела
- Хей, Из споко. Утре или довечера ще се видим.- казах аз
- Така ли? Супер.
- Ооо дори и аз не знаех. Ама нали тя Сам е пророк.- рокси отново съркастична
- Телефонът ти звъни.
- Алекс е.... Ъм да?.. Добре. Дивечера значи. Окей. Чао!- каза Рокси
- Даа?- изгледах я с надежда
- Ти си пророк.- намуси се- Изваждайте официалните рокли момичета! Ще ходим на ресторант!
-Йеййй!- изеикахме с Из в един глас

За тези,които четат. Тази глава стана най-дългата. Това е рекордът ми засега- 910 думи! Надявам се да ви хареса😇😇

-