My life

•Сбогом•

*гледна точка на Из*
Продължавах да си хълцам, докато Рокси не пусна и една сълза. Ник се опитваше да ме успокои, но безуспешно. Прибрахме се и аз отидох да си сипя вода и да се измия, че бях цялата червена и обляна в сълзи. Когато се поуспокоих отидох при останалите на дивана в хола. Всички без Рокси бяха тук. Дилън също липсваше и трябваше да му звъннем.
-Някой да пише на Дил.-казах
-Оф..шефа ще му звънне.
-Аз ще му пиша тогава.-казах и си взех телефона от ръцете на Ник. Той се пробваше да ми разгадае паролата ама не успя.
~разговор(чат)~
-Къде си Дил?
-Защо?
-Притесняваме се за теб. Иии има новини за Сам. Намерихме я.
-Сериозно?! В къщата ли сте? Идвам.
-Окей..тя не е с нас обаче.
-Какво е станало? Не ще ми обясниш после. Идвам!
~край~
-Идва. Толкова трудно ли беше?
-Да..
-Викнете ме като дойде.-тъкмо го казах и Дилън нахлу с гръм и трясък в къщата.
-Здравей и на теб. Сети се за нас. Оо не всъщност нямаше да се сетиш ако не ти беше писала Из.-започна Ник, а аз не изчаках да го ударя зад врата.
-Млъкни!-изсъсках му и той кимна.
-Къде е Сам? Добре ли е?!-беше още задъхан-Защо не е с вас?! Отговаряйте!
-Какви става тука?-попита, слизащата по стълбите Рокси.-Ооо, Дил!-отиде и го прегърна
-Седни.-подканих го да седне, че може да припадне като чуе
-Е?
-Кой ще разказва?
-Аз.-каза твърдо Рокси.
-Слушам.-търкаше нервно ръцете си и прехапваше устни Дил, чакащ с нетърпение.
-Ам..Майкъл я е отвлякъл в Ню Йорк. Ник я засече и с Алекс я взехме от въпросното място. Пресрещнаха ни две коли и Майкъл наръга мен и Алекс. Сам уби неговите хора и го простреля, след което го затвори в багажника. Закара ни в болница и писа на тях двамата.-посочи ни.-Те дойдоха..върнахме се тук и предадохме Майк на Джеймс, който...каза че може да си тръгнем от организацията, като забравим за всички срещнати хора от там. Можехме да избираме и всички освен Самър избраха да напуснат. Сега тя..е с Джеймс и си продължава с мафията. Остава ти да решиш. Няма да може да се видим повече освен тайно по някакъв начин.
-Няма да мога да я видя ако се откажа и остана с вас? Трябва да избирам между вас и Самър, която не иска да ме погледне и дори избяга?!-хвана се за главата и скубеше косата си, докато още усвояваше чутото.
-Така излиза, Дил..
-Какво ще правиш?-попита го Ник
-Не ме питай.. Не знам.-телефона му извибрира и той го погледна плахо-Джеймс...иска да отида при него.
-Трябва да решиш. Сам може и да е там сега.
-Оф..ще ви кажа като се върна. Не знам..наистина.
-Няма да може да се виждаме, Дил.
-Е, поне ще ми дадът да си събера багажа, който е тук нали? Да си взема сбогом? Може би..
-Окей.. Обичам те.-гушна го силно Рокси, последвана от момчетата и накрая от мен. Беше наистина трудно. Видях болката в очите му..
*гледна точка на Дилън*
Как ще избера?? Не мога! Най-ценното срещу семейството ми, което също е ценно. И то много.. Разделих се с тях и се качих в колата си. Не можех да реша така изведнъж! Ударих кормилото и продължих. Скоро бях пред познатата до болка сграда. Слязох плахо от колата и се отправих към офиса на Джеймс.
-Как си, Дилън?-познатия глас излезе от устата му. Аз потреперих щом видях Сам да седи до него толкова спокойна. Какво й е?!
-Не особено добре..
-Разказаха ли ти?
-Мхм.
-Значи няма нужда да си хабя думите. Искам да решиш.
-Колко време имам?
-Николко. Най-много няколко минути. Аз нямам време за губене.
-Поне..може ли да видя Сам?
-Нали я виждаш?
-Малко..по-отблизо.
-Аз не искам.
-Момичето каза.. Съжалявам Дилън. Решавай.
-А-аз..не мога.
-Какво не можеш? Ти си решителен и си оставаш такъв. Просто ми кажи.
Как да му кажа бе?! Този...ахх.. Не мога по дяволите! Сега като я видях искам да я прегърна и целуна както преди. Не искам да се отделям от нея. Липсваше ми.. Държи се толкова студено..дори не ме погледна в очите. Знам, че я нараних, но искам да се поправя. Няма да имам този шанс ако се откажа от мафията. За Самър...
-Какво реши?
-Сам..вероятно не искаш да ме виждаш, но аз..искам да ти покажа, че съжалявам наистина. Искам да поправя грешката си и..оставам. Заради теб, Самър. Защото те обичам!-казах, гледайки я право в очите. Тя леко се изненада, но не помръдна. След думите ми измести погледа си.
-Съберете си багажа от къщата на приятелите си и елате. Ще живеете тук за сега.
-Ясно.-казах и излязох.-В една кола сме нали?
-Не. Имам си своя. Съжалявам, че си съсипваш живота заради мен Дилън.-каза студено. Излязохме от сградата и тя влезе в едно червено BMW. Ми браво..кво да кажа?
~~
Бяхме пред къщата. Умирах отвътре, че няма да видя най-скъпите си хора повече. Оф..защо трябва да е толкова трудно?
-Е, Дил??-посрещна ме Рокси с надежда, а след това погледа й посърна като видя Сам зад мен.
-Здрасти и на теб.-промълви Самър студено и се качи в стаята си, минавайки през всички.
-Ама какво??
-Събираме си багажа..
-Оставаш в организацията??-всички погледнаха учудено
-Да.. Заради сърдитката горе. Няма как да ми прости ако не се виждаме изобщо нали? Ожичам ви хора.. Помнете го. Ще се видим.-усмихнах се насила и се качих без да чакам повече.
Събрах си дрехите в един куфар и излязох от стаята, която вероятно нямаше да видя скоро. Слязох по познатите стълби и заварих всички да ни чакат. Сам също беше готова. Гледаха се все едно няма какво да кажат. Из плачеше, Ник я успокояваше, Рокси гледаше празно през прозореца в една точка, а Алекс..той не можеше да си намери място.
-Обичам ви.-казах и ги прегърнах. Беше дълга прегръдка за сбогуване. Самър седеше върху куфара си и ни гледаше. Не се присъедини..така е решила.
-С-сам?-погледна я с насълзени очи Изабела.
-Мм?
-Ела тук, моля те.-отвори широко ръце с лека усмивка, чакайки приятелката си за прегръдка.
-Д-добре..-отиде бавно до нея и се прегърнаха силно. Из плачеше на рамото й докато Сам се опитваше да сдържа сълзите си. Никой май не забеляза, но видях как очите й се пълнят.
*гледна точка на Самър*
О не..Ще се прекърша ако всеки ме прегърне по отделно. Страшно ще ми липсват, но ако покажа слабост ще трябва да се откажа от организацията. Не мога.. Джеймс..не. Няма да стане, мисията ми е да си тръгна. Дилън малко разваля плана, но нищо. Приключих прегръдката с Из и се отделих от нея. Тя плачеше, исках да изтрия сълзите й и да кажа, че няма да си тръгна, но не мога.. Рокси..тя продължаваше да гледа празно. Преди беше забила поглед в неутрална точка от стаята или навън, но сега гледаше право към мен. Мисля, че ме разучаваше, този поглед сякаш ме пробиваше и виждаше всичките емоции, които бяха напът да излязат. Отместих погледа си и погледнах момчетата до мен.
-Ела, Сами.-каза Ник и разтвори ръце. Разбрахме се никога да не споменаваме това обръщение..наруши си обещанието Ник..
-Помниш.
-Как да забравя?-погледна ме с усмивка, на която не можех да не отвърна.
-Никс, ще ми липсваш.-промълвих, заровила глава в якето му. Надявах се да не чуе, но той ме отдръпна и се усмихна широко. Никой не чу казаното освен той самия.
-И ти не си забравила.
-Никога няма да забравя.-усмихнах се и аз и се прегърнахме отново. Видях сълзите на Из, гледайки ни. Алекс също беше със зачервени очи.
-Ела тукк!-викна ми той и ме издърпа силно.-Как ще се откажеш от нас? Как идиотче такова?!-запита, гушкайки ме силно.
-Не знам..-прошепнах, но той чу това. Целуна ме по бузата и се отдръпна. Остана...Рокси.
-Рокс?-погледнах я плахо. Тя продължаваше да гледа празно към мен. Нямаше никаква емоция в очите си. Ох..знам това чувство. В момента изпитва всичко отвътре, което е най-лошото нещо. Усмихнах се леко, чакайки да избухне, но не го направи. Дори не ми отвърна, лицето й не потрепна. Тогава Дилън докосна гърба ми и настръхнах. Видях как Алекс кара Рокси да стане от дивана и я бутна към мен. Те ни доближиха и тогава тя ме прегърна силно. Сълзите започнаха да се стичат по бузите й като водопад. Прегръщаше ме толкова силно, та дори си мислех, че ще ме одуши.
-И аз те обичам, сестричке.-казах и избърсах една сълза, която бавно слизаше надолу по бузата ми. Отделихме се и телефоните на мен и Дил извибрираха.
-Шефа..-казахме в един глас.
-Сбогом, хора.-прегърнаха ни всички заедно.
-Сбогом.-помаха им и той и излязохме от къщата. Те още седяха на прозореца и ни гледаха с измъчени усмивки. Никой не искаше да си тръгва.

×КРАЙ×
Амм...това е края на първата ми история. Благодаря на всички, които си губеха времето да четат!😍 Много ви обичамм! Таа надявам се да ви е харесал краят. За продължение не съм мислила. Смятам за сега да няма, но може да ме разубедите като коментирате с менията си😇. Започвам нова книга. Тя отново се отнася за любимата ми к-поп група: БТС 💗
Името: Best friends or nah|Suga
Ако някой желае да я следи много ще се радвам и тя да постигне такъв успех, който изобщо не бях очаквала.😊
Отново благодаря на хората, които следяха историята ми!😍😘
Бай от менн и се надявам да получа някой коментар😁😉❤