My life

Неочаквана среща

*гледна точка на Рокси*
Значи няма да излизаме двамата.. Направо в осем ще ни вземат момчетата. Е супер, нямам думи...
-Отиваме на пазар!-каза въодушевено Сам
-Да!-извика след нея Изабела
-Аа не мерси. Аз си имам рокля и няма никаде да ходя.
- Добре значи двете отиваме. Сега е 13 часа. Имаме със сигурност два часа и после във фризьорския салон един час и накрая се обличаме.- каза Самър
-Еха. Натоварен график. Я по-добре тръгвайте.- предложих аз и ги избутах навън от стаята ми
Звъннах на Алекс.
-Ъмм.. Хей.
-Значи сега няма да излизаме?-попитах го аз
-Май не.
- Добре. Исках само да уточним това. Чао.
- До после.
Иии дам. Сега имам много свободно време. Отивам във фитнеса. Няколко часа тренировки ще са полезни.... Влязох във фитнеса вкъщи и започнах с бягащата пътека. След половин час бях избягала 3 километра. Продължих със колелото на едно място и за накрая любимото ми- боксовата круша. Бях много добра. Така минаха 2 часа. Вече беше 3 и трябваше да се изкъпя. След 15 минутен душ се облякох спортно отново и тръгнах към близкия парк. Трябваше да си пречистя ума за малко от ставащото.
*гледна точка на Алекс*
Исках да излезна с Рокси, но се провали заради момчетата. Пък и нейните приятелки също искат да се видим заедно всички. Това означава, че скоро ще излезна с Рокси насаме. Дано не се развали всичко отново. Имах толкова много време, че се чудех какво да правя. Вече беше 3 и нещо а аз още стоях пред бягащата пътека. Цели 2 часа съм бягал. Не знам как не ми прилуша. Реших да се изкъпя и да изляза на въздух.
*гледна точка на Рокси*
Разхождам се в парка от половин час. Интересното е, че е петък следобед, а няма никой в парка.
Отивам на любимото си място:

Тук мога да остана сама с мислите си. Никой не знае за това място и не може да ме намери. Това ме радва. Почти стигнах и какво да видя?! Алекс.. Той е тук?
-Алекс..?
-Рокси?
-...Защо си тук?
- Ами винаги съм тук, когато искам да съм сам. А ти откъде знаеш това място?
-Аз идвам тук, когато искаю да съм сама.
- Лоллл. Това е нещо интересно. Не сме се срещали досега.
- Мхм.
- Е нямаше да се видим насаме и виж какво стана.-засмя се той
- Даа...
- Ти защо не се приготвяш с Из и Сам?
- Амии.. Не си падам по тези неща. 1 час по- рано започвам.
-Аха. Знаех си, че си по - различна от другите.
-Благодаря.
- Имаш три часа преди да се приготвиш. Какво ще правим?
- Има панаир в центъра. Искаш ли да отидем?
- Страхотна идея!
-Е хайде тогава.
Не знам как се случи тази среща, но всичко върви чудесно.
- Стигнахме.
- Е къде искаш да се качим първо?- попита Алекс със супер сладката усмивка
-Където кажеш само не на....
-Хайде на виенското тогава.
-..само не на виенското-казах с нисък тон, при което не ме чу
- Дообре..
Бях ужасно притеснена. Единствения ми страх е от височини. Имаме проблемм..
- Е първо дамите.
-Аа не. Влизай ти аз ще те изчакам тук.
-Какво има?
-Нищо. Просто изведнъж ми стана лошо.
-Така ли? Боли ли те нещо? Добре ли си?
Тази лъжа не помогна. Много е загрижен за мен. Какво да правя сега?! Май ще му кажа.
-Оф.. Алекс.
-Да?
-Аз...
-Искаш ли да ти купя нещо за пиене и да седнем?
-Не това е проблема.
- А какво става Рокси?
-Аз не мога да се кача горе.
-Защо?
-Страх ме е...от височини.-казах с наведена глава супер засрамено
Ще ме намрази! Ще си помисли, че е нарочно, за да ми дъжи ръката и да ме гушка! Не съм такава лигла, няма да ме разбера сигурно!
Засмя се. Защо се смее?!
- хм? Защо се смееш?
- Извинявай. Просто не се сдържах. Не си мисли,че ще те намразя за такова нещо. Ясно?
- Така ли?
-Да. Ти за какъв ме мислиш?
-Не знам.
- Хей, хайде да се качиш с мен и да видим какво ще стане.
-Ама аз не мога.
-Елаа.
Хвана ме за ръката и ме поведе към кабинката.Качихме се. Не отделих поглед от него.
-Хайде. Погледни на страни.
-Нее...
- Моля те.
Обърнах се. Бяхме на много високо. Стиснах му ръката по силно. Беше уникално. Красота! Нямам думи. Ако не беше той нямаше да мога да видя толкова красота на едно място.
-Виждам цяла Калифорния от тук.
-Нали?
-Прекрасно е. Аз..нямам думи. Благодаря ти.
- За какво?
-Ако не беше ти никога нямаше да се кача.
-Ей. Погледни ме.
Обърнах се към него. Всичко е идеално. А сините му очи... Аь потъвам в тях. Приближих се към него и го целунах. Беше дълга и страстна целувка- най-хубавата в живота ми. Аз.. Мисля, че се влюбих.
*гледна точка на Алекс*
Еха. Това е най-прекрасния ми ден. Тя е уникална. Просто не знам какво ще правя оттук насетне. Тотално се влюбих в това момиче.