My life

•Глава 38•

*гледна точка на Рокси*
Вече сме пред къщата на Маркъс. Алекс излезе от колата с чадъра и дойде да ми отвори, за да не се намокря. Та, излязохме от колата и се запътихме към входната врата. Тъкмо да почукам и Макс отвори въодошевен.
-Хеййй!-дойде до мен и ме прегърна без да забележи Алекс
Алекс се прокашля, Макс се усети и ме остави.
-Ъм. Здравей..Алекс.
-Да..Здрасти..
-Къде са другите?
-Да...аз мислех, че..ти няма да си тук.
-Е, тук съм.
-Ясно.
-Момчетаа...
-Ела, Рокс. Влез.-каза мило Макс и ме покани вътре
-Рокс...ъх.
-Това не е ли къщата на Марк?
-Дааа...не е. Това е моята къща. Марк живее отсреща. Съседи сме.-каза и се усмихна
-Окей..защо сме тук? Рокс, след като отсреща е къщата на Марк да отиваме там.
-Не не! Ще дойдат и другите.
-Ясно...Кога?-попита раздразнено Алекс
-Хей, Алекс. Имаме време.
-Знам...нека не го губим.
Сръчках го да се държи прилично, виждам че не се разбират с Макс, но няма причина да ревнува.
-Алекс..
-Да?
-Искаш ли да отидеш до магазина за някои продукти за вечерята?-попита го Макс
-Ей, Макс няма да те оставя сам с Рокси. Ако има нещо за купуване, което ги няма тук ти ще отидеш да го купиш.-каза му Алекс и му подаде голямата торба с продуктите, които бяхме купили
-Окей. Само...питах.
-Не питай вече такива неща.-намигна му
-Аз...ще звънна на другите.
-Да направи го за да знаем дали да стоим.
~разговор~
-Матт! Здравей!
-Хей. Как си?
-Супер, но ще съм по-супер ако се видим.
-Ей Рокси да не си си изгубила пак паметта? Не сме гаджета.
-Как ме отряза! Гадняр! Знам бее Алекс е с мен, но нали щяхме да се видим у Марк?
-Да, но излезе някаква смотана мисия и всички отидохме. Макс не ти ли каза? Казах му да ти предаде.
-Ооо, ясно. Ми не е казал нищо и...сега сме у тях. Каза, че ще дойдете след малко...
-Охх съжалявам.
-Нищо. Вършете си работата ще се видим друг ден.
-Да. Чао!
-Чао!
~край~
-Какво стана?
-Няма да дойдат, на мисия са. Макс...трябвало е да ми каже.
-Ах тозии!
-Алекс..така и така дойдохме.. Да останем?
-О, не! Не стига че те е излъгал ами и ще оставаме. Айде тръгваме си веднага.-каза и ме задърпа към вратата
Макс през това време излезе от кухнята и видя Алекс. Дойде и веднага ме отдели от него като застана пред мен.
-Какво става?? Къде я водиш?
-Какво ти трябва? Не е твоя работа! Рокс!
-Аз..а-аз.
-Няма да си тръгва!-прекъсна ме Макс
-Макс?
-Алекс тръгвай си щом искаш, но ние ще вечеряме заедно!
-Моля?!?
-Да, точно така. Търпях те откакто дойде заради Рокси, но вече не издържам.
-Макс..
-Знам, че обичаш него, но ми дай шанс! Аз няма да те нараня така!-каза, гледайки ме право в очите
Наистина си мислеше, че може да се случи. Алекс го избута и ме грабна на ръце. През това време Макс беше изкарал едно дистанционно и натисна копчето, което накара вратите да се заключат както и прозорците.
-Какви ги вършиш?-попитах
-Дай ми шанс! Ако останеш с мен ще го пощадя, иначе ще умре.-каза като изкара пистолет и го насочи към Алекс
-Не ме е страх от теб, хлапе.
-Аз съм една година по-голям от теб!
-Не ме интересува какъв си! Държиш се като малко дете.
Почти беше дръпнал спусъка, когато стъпих на крака и застанах пред Алекс.
-Ако нараниш него, нараняваш и мен.
-Рокси, ела при мен.
-Няма! Убий ме, но няма вече никой да ме взима и да ме връща! Мислите си, че съм ваша играчка и можете да правите каквото си искате с мен, но сте сгрешили! И ти и Майкъл и всеки!
-Ела тук!
-Млъкни!
Извадих пистолета, който беше завързан за бедрото ми винаги под полата. Насочих го право към главата му.
-Остави пистолета или стрелям по Алекс!-заплаши ме
-Рокси! Дръпни се! Нека стреля!
-Не! Ти се дръпни!
Макс се реши да стреля и дръпна спусъка. Бях достатъчно бързо, за да го избегна, а и той трепереше и не оцели. Алекс също се беше навел и не пострада.
-Сериозен съм!
-Пука ми!-извиках и стрелях
Оцелих го в ръката и той изпусна постолета. Алекс го хвана и завърза.
-Какво ще правим?-попита ме
-Оффф не знам. Не може да викнем полиция.
-Така е. Ти имаше също пистолет.
-Мхм.
-Казах ти да си тръгваме още щом го видях.
-Сега ще се обвиняваме ли?
-Не...
-Да го закараме в организацията? Джеймс ще реши.
-Окей, бепце.
-Обичам те.-целунах го
-И аз.
Макс седеше с чорап в устата и плачеше.
-Запомни го!-каза му Алекс
Погледнаха се злобно и тръгнахме да го вкарваме в колата. Оставихме го на задните седалки и потеглихме към организацията. Скоро бяхме там. Заведохме го при Джеймс-баща му.
-Какво правите?-попита кати стана от бюрото си
-Боб берем..
-Алекс? Рокси?
-Питай него.-казах и извадих чорапа
-Не съм виновен!!-развика се Макс
-Какво е станало?
Пъхнах му чорапа отново защото не спираше да вика.
-Емии клопка. Щеше да убие Алекс, а мен да ме отвлече. Схвана ли?
-Но защо?
-Синът ти си има проблеми.
- Ясно.. Щом сте тук, как са нещата с Майкъл?
-Знаеш за отвличането ми нали?
-Дап..
-Ми, за сега нищо не правим.
-Искам го мъртъв.
-И ние.
-Окей. Най-късно началото на училището за вас - 12-ти клас тук искам да е убит.
-Ще го направим. Ама...кой?
-Нямам претенций. Лена, Матео и Маркъс участват.
-Ясно. Макс не искам да е вътре в мисията.-каза Алекс
-Работя по въпроса за това. Ще си поговорим с него добре.
-Ти знаеш какво да правиш.
-Да. Добре ще се видим.
-Чао.
-Чао.
Излязохме и отново се качихме в колата.
~вкъщи~
-Ела.-хванах Алекс за ръката и тръгнах към стаята си
-Какво?
-Имаш по-важна работа от мен?-казах преди да отворя вратата
-Неее!-каза той и ме вдигна като булка
Той отвори вратата и седна на леглото, а аз още седях в него.
-Какво сега?
-Нищо. Имаме идея с Самър, но...
-Но?
-Тя не иска с момчетата.
-Защооо???-започна да се сърди - А чакай. Какво сте намислили?
-Почивкааа!
-Йеййй! Сега...какво са ви направили момчетатааа?
-Дилън.. Скарали са се зле.
-Охх този идиот. Ще говоря с него. Няма да развали първата почивка с моето момиче!
-Така е. Ама мисли малко и за Самър дее!
-Да де.. И тяхната.
-Фуу супер.-усмихнах се
-Казвал ли съм ти колко обичам сините ти очи?
-Мнее не помня.
-Трябва да го запомниш! Няма да го кажа скоро пак!
-Такаа лии!? Жълт перчем!-казах и му разроших перчема
-Жълт ли? И за втори пътт!
-Емии така е кати се закачаш с мен!
-Опасната ми тигрица.
-Мдам. Опасна съм.
*гледна точна на Изабела*
-Изабелчее!-извика Ник преди да влезе в стаята ми
-Кажии.
-Обичам те!
-Не знаех!
-За това ти го казвам!-каза и изкара един огромен букет бели рози пред мен
-Охоо. Любимите ми.
-Знам си.
-Ехх, сладура ми! Обичам те и аз.
-И това си го знам.
-Ти какво не знаеш?
-Кога ще искаш да спиш с мен. Това не знам.-погледна с мазна усмивка
-Емии...тва е сложно сега...
-Така лии? Всички ги направиха. Не обичам са изоставам.
-Намери си друга любов тогава.-казах сърдито, върнах му розите и се обърнах с гръб към него
-Много бързо се отказа от мен.
-Ти беше пръв.
-Моя грешка.
Приближи се до мен и ме прегърна. Заигра се с косата ми малко, но се сети за какво е до мен и ме целуна.
-Когато си готова, скъпа.
-Окей.
*гледна точка на Самър*
Седя си на дивана...от няколко часа. Изпаднах в бахти депресията значи...офф отивам да видя какво прави Из. Качвам се на горния етаж и преди да вляза в стаята чух гласа на Ник. Играеха си нещо и се смееха... Качих се на тавана или в стаята на Рокси. Беше се прибрала..не бях усетила. Тъкмо да кажа нещо и видях, че лежат заедно с Алекс прегърнати и се целуват. Отказах се отново и влезнах в моята стая. Проснах се на леглото и заплаках. Много ми е гадно...всички са с гаджетата си, а аз седя сама и плача за моето, което съвсем ме забрави. Имам ужасен късмет. Сгуших се в ъгъла на леглото и усетих как някой натиска дръжката на вратата, но се поколеба и отказа. Дали е бил Дилън?? Станах и преди да изляза се огледах в огледалото на стената на гардероба си. Очите ми бяха подпухнали и зачервени. Цялата бях в сълзи. Отидох в банята и се измих със студена вода. Погледнах се отново бях малко по-добре и тръгнах към вратата, но чух гласове. Спрях на място.
-Дил..трябва да поговорим.-каза Алекс
-За какво?
-Отиди при Сам и се разберете.
-За какво да се разберем? Добре сме си. Тя ме обича, аз я обичам. Всичко е наред.
-Цял ден не е излизала от вкъщи.-каза Рокси
-Навъм вали. Няма работа там.
-А ти къде беше?-попита Ник
-По работа. Имах мисия.
-Ако искаш да запазиш Сам спри с тези постоянни мисии.-каза Рокси
-И защо? Тя ме разбира. Малко се дразни, че я пренебрегвам, но какво толкова? Мъжко момиче е.
-Да си мъжко момиче не значи, че не може да плачеш, да тъжиш и да ти е зле.-обясни му Из
-Няма такова нещо. Добре си е.
-Дилън.. Не е добре.-продължи Рокси
-Да. И аз видях, че не е излизала.
-Седеше на дивана пред телевизора и дори не ни видя с Рокси като влизахме. Поздравих я, а не ме отрази.
-Няма й нищо!
-Дилън ще я изгубиш!
-Успокойте се и мислете за вашите връзки. Оставете мен и Сам!
-Окей, брат. Ние те предопредихме.-каза Ник и се оттегли
-Да...послушай ни и помисли над това.-каза Алекс и също се качиха отново с Рокси в стаята й
Дилън остана пред вратата ми до колко разбрах. Пак щеше да отвори, но се отказа. Вместо това аз отворих. Щом ще се държи така, нека е по този начин. Отново бях цялата в сълзи, но не ми пука.
-Ъм..Самър?-погледна ме объркано
-Дааа аз съм тук. Спокойно добре съм. Нали съм мъжко момиче?
-Чула си всичко?

Мнения плс. Бтв на снимката е Макс. Дано ви харесва главата. ^^
Ии да няма да забравя за НАД 1К четения!!! БЛАГОДАРЯ ВИ ХОРА! Никога не съм си мислила, че ще има такъв успвх тази обикновена книга. Пък иии...нали няма нищо различно от другите и за това. Много ви обичам и се надявам наистина да ви харесва! 😍😍😍😘😘😘