My life

•Глава 17•

*гледна точка на Рокси*
Приключихме със закуската у нас. Поговорихме си с баща ми,с Алекс много добре се разбират. Радвам се, че татко го одобрява. Така, реших... Да се качим в моята стая. Казвам "качим", защото къщата ни е на два етажа. Сега ще ви покажа снимка на стаята ми. И още нещо - Алекс беше малко удивен от това което видя.

Значии това е стаята ми, но...не тя удиви Алекс. Ам..мисля, че не споменах колко много Алекс обича кучета. И още нещо...не споменах, че имам такова. Е, нали трябваше да го изненадам...

Това е снимка на Макс в момента. Кучето ми се казва Макс. Много е готино, но понякога плаши хората. Алекс беше от изплашените. Отвори вратата и щом го видя зяпна. Аз взех набързо фотоапарата си и го снимах, разбира се. Сам беше по фотографията, но този момент трябваше да се запази. Макс веднага дойде при нас. Аз го погалих, той започна да се върти около Алекс и да го ближе навсякъде.
-Хей, Макс да те запозная с момчето което ще виждаш често.
-М..
-Алекс.
-Аха?
-Как си?
-Как така не ми спомена?
-Исках да е изненада. Пък и нали много обичаш кучета. Трябваше да те зарадва.
-Разбира се че ме зарадва! Не съм си и мислел че Рокси- гаджето ми, ще има толкова готино куче!
-Това комплимент ли трябваше да е?
-Да!- каза супер весел и ме вдигна като ме прегръщаше и целуваше едновременно
-Ей, Алекс ако искаш обърни внимание и на кучето
-Нима искаш да те оставя сега?
-А..не.
Остави ме на леглото като легна върху мен. Макс дойде също и седеш кротко до нас като се целувахме.
-Мисля че за кучето е много това.
-Оффф, разваляш удоволствието ми.-каза троснато Алекс
-Не исках да прозвучи така.
-Знам.-отговори и продължи да ме целува навсякъде
Обърнахме се обратно. Сега аз бях отгоре. Хванах го за яката и вместо аз да се наведа за целувка го придърпах нагоре.
-Страшна си!
-Не си видял нищо още, но има време.
-Това ми дава много надежди.
-Знамм.
Макс ожаче реши да се намеси и се мушна между нас. Алекс се отдръпна от мен и започна да го гали. И двамата бяха щастливи. Аз също разбира се. Всичко беше супер преди телефона ми да звънне. Беше Дилън:
"Рокси знам че си с Алекс елате бързо вкъщи. Из се е присъединила към организацията."
Това беше нещото което Дил ми каза и веднага затвори. Взех каишката на Макс и хванах Алекс за ръката. Изведох ги от стаята. Минахме през всекидневната да кажа на татко че излизаме и бързо тръгнахме към къщата на Ник, Алекс и Дилън. Когато влязохме вътре пуснах Макс да се разхожда свободно. Другите де бяха събрали и обсъждаха темата. Всички бяха по пижами освен ние. Беше 12:00. Явно сега са станали.
-Какво става?-попита Алекс
-Питай Ник.
-Мен къде ме изключи?-възрази Из
-Хора...просто обяснете.-добави отново Алекс
-Изабела вече е преследвач...е, има да премине един тест, но това е..-обясни Никълъс
-Много точно.-каза Сам
Тя вече знаеше всичко. Дилън също. Аз не смятах да се намесвам още.
-Друго?-попита Алекс
-Мне.
-Из...-беше мой ред
-Не искам да ми четеш конско отново..решила съм го. Свършено е вече така че няма смисъл. Ясно?-каза ми студено тя
Станах от стола на който бях седнала и я прегърнах силно. Усетих как се изненада за момент но ми отвърна топло както винаги.
-Няма ли да ми се скараш?-продължи тя
-Не. Както вече каза няма смисъл, всичко е свършено.
-Подкрепяш ме?
-В никакъв случай..
-Хъх..знаех си.
-Не ме остави да просължа..но ние сме отбор и ти си част от това.-казах, усмихвайки се
-Радвам се!
-И аз.
-Забравихте ни...-каза най-сетне Дил
-Не сме..
-Окей. Качваме се горе да се преоблечем.
-Вие?
-Дап. Аз и Самър.
-Вече говориш и от нейно име а?
-Изморена съм,Рокс.-каза тя
-Окей. Имам само един въпрос преди да тръгнете.
-Слушаме.-обяви Дилън
-Мм..искам да се изяснят двойките в тази група. Кои са заедно? Истината.
-Ти и Алекс.-каза Дилън
-Ам...
-Ник?
-Ние...сме заедно също.-добави Изабела
-Е, то няма лошо де. Честито!-каза Алекс и ги прегърна
-Дам..аз не че не знаех но да.
-Какво?-учудиха се Из и Ник
-Ммм...бях в кухнята снощи, като се прибрахте.
-Опа.- засрами се тя
-Споко. Нямате проблеми. А и бяхте толкова сладки.
-Мерси.
-Качваме се.
-Чакай. Сам?
-Аха?
-Вие не сте ли заедно?
-Не сме мислили за това. И не не сме.
-Добрем. Ама се държите така..
-Еми, шанс.-добави Самър, като се качи на конче на Дилън и той продължи по стълбите нагоре
-Те трябва да са заедно! Ако не сега то ще стане скоро.-прошепнах аз и всички се засмяхме
-Ние чуваме!-провикна се Самър
-Радвам се!-добавих аз
-Айде, хора да излизаме вече на обяд.-предложи Ник
-Ами окей, но те няма да излезнат май.-каза Алекс
-Както и да е. Нищо не ни пречи.
-Защо не си сготвим нещо?-предложи Из
-Ааа, не! Твоите здравословни буламачи няма да ги ям!-извиках аз
-Рокси! Някои хора пазят фигура.
-Дам, моята прекрасница тънка като струна трябва да внимава.-каза прегръщайки Изабела, Ник
-Ей, сладки сте. Но това не променя нещата. Айде да поръчаме пица!
-Неее.. Ще си я направим.
-Добре щом искаш толкова.
-Днес я е хванала кулинарската мания.-добави Никълъс
-Мхм. Забелязах.-казах аз
-Макс!-извика Алекс
-Защо ти е кучето ми?
-Ще помага!
-А, да бе!
-Еми..
-Окей. Макс, ела сладур!-викнах аз и той веднага дотича при мен и ми облиза ръцете -Така се вика куче!
-Ще се науча.
-Естествено. Нали аз те уча!
-Ти ме учиш само на по-добри и по-добри целувки.-обяви Алекс и ме целуна
В този момент Ник и Из също решиха, че ще е добре да се целунат. Абе бяхме две двойки целуващи се и правещи пица. Няма никой като нас.
-Хора.-каза Из след целувката си с Ник
-Дам.
-Кога ще направим парти пак у нас?
-Не знам. И защо да е у вас?
-Ами скоро пак ще съм сама.
-Добре. Ще го решим не се безпокой.
-Хайде да почваме с пицата.
-Окей.
Хора искам мнения. Не съм сигурна дали става добре. Сега ще има затишие пред буря. Скоро очаквайте промени в живота на всички. И искам коментарии!😉😊😁😇