My life

•Глава 13•

*гледна точка на Алекс*
Не помня почти нищо от снощи. Само, че щях да спя при Рокси. Събудих се и я видях до мен. Беше с тениската ми на супермен. Много е сладка докато спи. Станах и се преоблякох без да я събуждам. Слезнах в кухнята и видях Ник. Беше малко объркан, явно и той не помнеше нищо.
-Добро утро.-казах аз още сънен
-Добро и на теб. -отговори той
-Помниш ли нещо от снощи?
-Мне.
Последва мълчание.
-Събудих се по боксерки..-сподели ми той
-Е и?
-Не помня да съм се събличал...а и Из беше до мен сутринта. В момента още спи.
-Оуу...разбирам на къде биеш.-изхилих се аз
-Мхм.
-Аз също бях така.
-Е, явно момичетата са си поиграли с нас.
-Може би.-отговори той, замислено
-Е не..кажи ми че това не ти харесва и ще се хвърля през терасата.
-Е... Не знам.
-Не я ли харесваш?
-Хейй момчета!
-Добро утро.-казахме с Ник едновременно
-Защо нищо не помним от сноши?-започнах аз
-Ъм..не знам.Но на кой му пука?!-усетих как се изнерва Дилън
-Ми на мен.-каза Ник
-Ооо хора..просто се позабавлявахме.
-Имало ли е проблеми, братле?-попитах го сериозно
-Добре де..малко.
-Казвай.
След което ни разказа всичко без частта с нощта вкъщи.
-И значи Из не е част от организацията?-учуди се Ник
-Мхм. Не знам как..ще питаме Сам и Рокси като станат.
-Добре...
-Но ти не спомена защо сме спали заедно.
-Шш.. Не издавам толкова.Пък и имаме три спални.
-Офф..ок.
-Айде да им направим закуска и кафе.-предложи Ник
-Супер идея.
Направихме кафето и палачинките и зачакахме да станат. Беше вече 2 наобяд, но още не се бяха събудили. Не исках да будя Рокси, но трябваше, нищо че сме си легнали в 4. Взехме три подноса и влезнахме в стаите.
-Ставай кукличкее.-отидох при спящата ми красавица и я целунах по челото
-Ооо не.-каза тя и се обърна на другата страна
-Сладката ми тя. Има кафе и палачинки за теб.
-Къде?!-вдигна глава и ококори очи веднага
-Хахх..-засмях се
-Това за мен ли е?
-Ти как мислиш?
-Ойй. Благодаря ти.
Повдигна се и ме целуна. Аз и отвърнах.
-Обичам те.
-И аз.
- Хайде да ядем сега.
-Окей.
*през това време - при Ник*
-Изабела!-викнах аз
Тя стана много рязко и се събуди.
-Какво има?!-изплашено попита Из
-Оо котето ми се събуди.-усмихнах се аз
-Коте?!
-Мдам.
-Събуди ме за да кажеш това?
-Оо някой се ядоса.
-Нямаш си напредстава колко.
-Предизвикваш ли ме?
-Да!
-Мога да бъда доста груб, скъпа.
-Окей.
Оставих подноса и взех една възглавница. Започнах да я удрям в лицето. Тя се смееше истерично. Накрая хвърлихме възглавниците на леглото и се проснахме на земята един върху друг. Тя ме гъделичкаше.
-Ей ейй!
-Доста груб ли?! Аз не видях такова нещо!
-С теб не искам да съм груб.
Застанах аз върху нея и я целунах.
-Оо кой може да се целува.-каза тя, смеейки се
-Съмняваше ли се?
-Честно казано - да!
-Теб обаче не те бива.
-Така ли?-изненада се тя
-Мхм.
Целуна ме. Беше страстна целувка. Най-добрата.
-Я пак.-усмихна се
-Добре де.. Излъгах.
-Не знаех !
Смеехме се.
-Виж какво има за теб на масата.
-Оо палачинки.
-Мдам.
Започнахме да ядем.
*При Сам и Дилън*
Отидох до Сам и седнах на леглото.
Разроших й косата леко и я целунах по врата.
-Мм?
-Добро утро.-усмихнах се аз
- И на теб.
-Виж какво имам за теб.-казах, посочвайки таблата.
Преди да забележи храната, обаче тя се зае с разглеждането на пижамата си.. Става зле..
-Аз..кога съм се преоблякла?
-Не си.-изхилих се аз
-Дилън Даниелс!!-извика тя
-Дам?
-Какви си ги вършил?!
-Никакви..просто преоблякох момичето на което му се спеше.
-Така ли?!
-Мхм. А да и имаш прекрасно тяло.-намигнах й аз
-Аха..това го знаех.
О дъаа. Тя е в играта.
-Любофчее.. Ще забележиш ли храната или да ти я набутам в лицето?
-Ти си гаден!
- И аз те обичам!-направих котешка муцунка
-Обичаш ти! Само да гледаш полу- голи момичета!
-Това също.
-Идиот!
-Такъв съм.
-Знам!Ама..
-Казвай миличка..
-Ти си ме видял по бельо нали?-имаше пламъче в очите
-Мхм.
-Сега...е мой ред!
-Ооо. Окей.
Погледнах я и тя се учуди че приех толкова лесно.
-Много бързо се събличаш пред момичетата бе.
-Ти не си *момичетата*.
-Оо сега казваш, че не съм момиче а?
-Успокой се бе дете.
-Една година разлика ве!
-И все пак си моето малко момиче.
-Не не съм...идиот такъв.
-Харесваш ме.
Тя се обърна за да не ме гледа.
-Не не те!
-Оо напротив. Дори много!
-Мне. Не си познал.
-Обърни се тогава и ми го кажи в очите.
Обърна се рязко и ме погледна.
-Не те...мразя!
-Май нещо се обърка. -засмях се
-Офф..
-Аз ще ям.
-Добра идея.
*гледна точка на Рокси*
Малко ми е странно. Събуждането ми беше страхотно,но.. Не знам. Още не съм се видяла с другите. Алекс е при мен. Гушнали сме се и той си играе с косата ми. Трябва да разваля хубавия момент, че наистина стана късно. Мисля, че е към 4 часа следобед.
-Ъм. Алекс?
-Да?
-Трябва да се облека..ти също.
-Но супермен ти стои страхотно.-погледна ме жално той
-Знам. Но трябва да ставаме вече.
-Хубаво. Целият съм твой.-усмихна ми се
-Излез.
-Ама аз съм те виждал вече.
-Напротив.
-Ох..не мога да те излъжа.
-Знам.
-Тогава отивай да се къпеш. Аз вече го направих и ще се облека.
-Добре.
Взех си хавлията и преди да влезна в банята видях гаджето си по боксерки отново. Страхотен! Това мога да си помисля в момента.
Влязох..изкъпах се и отворих вратата, очаквайки да видя Алекс. Той ме беше послушал обаче и не беше в стаята. Облякох се набързо с една черно-сива блуза над пъпа и къси панталонки и побързах да отида при другите.

Като слезнах във всекидневната вече всеки си беше заел мястото- Сам и Дилън на дивана, Ник и Из на фотьойла, като Изабела седеше в Никълъс, а Алекс ме чакаше седнал на килима.Отидох до него и седнах между краката му, като се подпрях.
-Здравей и на теб Рокси.-каза Ник
-Здрасти на всички..
-Имаме важен въпрос хора..за снощи..-съобщи ни Дилън