My life

•Глава 37•

*гледна точка на Дилън*
Събудих се и до мен беше любимата ми. Погледнах часовника си и беше 3:55 следобед. Сетих се за задачата от организацията, която трябваше да свърша и бях закъснял. Шефа иска тези документи до 3 а е минал час вече. Видях си телефона и имах 5 пропуснати от него да не говорим за още 10 от Рокси, Ник, Алекс и за който може да се сетите още. Станах рязко и не се сетих за спящата Самър.
-Какво по дяволите?!?-извика тя
-Ъх..Сам, любов моя..
-Виждам колко ме обичаш.-каза раздразнено
-Извинявай..
-Какво има?
-Нищо, аз закъснях с едни документи за шефа, които..трябваше да взема и...
-Тръгвай..
-Не..аз ще му кажа, че ще го направя утре. Днес нека сме само двамата.
-Дил..тръгвай. Аз ще си взема такси или ще повървя след като се оправя. Виждам, че..си зает.-настоя
-Оф..така е. Съжалявам, Сам.
-Нищо..
Взех си супер бърз душ и си облякох вчерашните дрехи. Целунах я по бузата и тръгнах.
*гледна точка на Самър*
Ем..супер сутрин..или събуждане, защото е следобяд вече. Ох трябва да се оправя. Взех си душ и облякох роклята от снощи. Не ми се вървеше, а и валеше силен дъжд. Викнах си такси, което спря неочаквано далеч от хотела. Качих се цялата подгизнала.
-Здравейте..да бяхте спряли по-напред.
-Оо движението е натоварено в този час.
Погледнах навън и нямаше нито една кола.
-Ясно..към Уолстрийт 13 моля.
Закара ме и не стига че спря на майната си, но и ми взе отгоре... Влязох вкъщи.
-Какво??-онемя Из
-Какво какво?
-Какво се е случило с теб и роклята?
-Малко се намокрих.
-Малко!
-Дап.
-А защо не се прибрахте вчера.
-Имахме хубава нощ мога да кажа само.-не можех да не се изхиля като идиот и да покажа всичките емоций по тази тема, така че не го криех
-Саммм! Разкажи!
-Правила ли си го с Ник?
-Неп..
-Ми няма как да знаеш.
-Ако искаш да знаеш така си ни е добре!
-Не че казах нещо, но окей..
-Мислиш си!
-Много знаеш за какво мисля!
-Знам горе долу. Та къде е Дилън?
-На мисия или квото е там..
-Зарязал те е да се прибереш сама с такси в тази рокля и този дъжд, за да отиде на мисия????
-Мхм. Как разбра?
-Казах ти че знам.
-Ясно. Ако обичаш искам малко лично пространство, за да се изкъпя и преоблека.
-Пъдиш ме от стаята си с други думи..
-Дап. Виж как знаеш.-усмихнах й се фалшиво и затворих вратата
-Поне не ми се усмихвай фалшиво!-извика ми тя
-Хубаво де! Ахх досада..
-Чух го!
-Пука ми...
Свалих роклята и влязох в банята. Пуснах си един продължителен душ и излязох. На леглото ми седеше Дилън.
-Какво правиш?-попитах го учудено
-Нищо, исках да видя как си.
-Добре съм. Сега може да излезеш..
-Виждал съм те..
-Е и? Чувал ли си за лично пространство?
-Какво ти е?-той стана и се приближи до мен
-Нищо.-отдръпнах се
-Самър! Ако искаш спирам с мисиите само не се дръж така след снощи!
-Не съм казала нищо..
-Не ама си го мислиш!
-Спрете да мислите че знаете всичко което ми е в главата!! Излез!-изкрещях се и го избутах към вратата
Той нищо не каза, обърна се и излезе. Аз се свлякох до вратата, плачейки. След малко се осъзнах и избърсах сълзите. Станах и се облякох набързо с блуза с дълъг ръкав която имаше качулка с ушички и едни черни къси панталони. След което си вдигнах косата на разхлабен кок и излязох от стаята. Слезнах в кухнята и си взех една вафла боровец. Дойде Рокси и седна до мен на дивана.
-Къде е Дилън?-попита ме тя
-Не знам. На мисия или се разхожда под дъжда като идиот. Не знам..
-Какво стана? Чух как викаше.
-Няма нищо.
-Спри да криеш бе жена.
-Не крия. Добре съм и това е.
-Хах..още мислиш, че се връзвам на това, но никога не е било така.
-Шанс.-казах безразлично и отхапах от вафлата без да откъсвам поглед от телевизора
-Сам.-каза Рокси и ме обърна към себе си
-Е? Ще казваш ли нещо?
-Не, но ти имаш да разказваш. Ако не искаш за лошото говори ми за снощи. Какво стана?
-Беше..хубаво.
-Яснооо само хубаво, а?
-Ти знаеш..
-Няма нищо да чуя твоят вариант.-тя ми се усмихна окуражително
Не издържам на този погледд! Като малко дете е! Разказах и всичко с подробности без гадната част, в която Дил ме изостави.
-Емиии честитка!
-Миси.
Стана и направи какао. Даде ми едната чаша.
-Сега нататък.
-Няма повече.
-Имаа.
-Изостави ме.
-Ооо.-гушна ме без да съм казала нищо повече
-Добре съм.-казах й, но тя някак знаеше, че се нуждая от това
-Милата ми.
-Мдам.. Къде е Алекс?
-Горе в стаята ми. Спи.
-Окей. Рокс?
-Дап.
-Може ли да отидем на почивка за лятото?
-Сега е лятото.
-Знам де. Точно.
-Супер идея! Ще кажа на Алекс и останалите!-тръгна да се качва по стълбите, изстрелвайки се от дивана
-Ей, ей!! Чакай!-издърпах я обратно
-Хъх?
-Може ли да сме само трите?
-Но защо?
-Ако викнеш Алекс, Из ще викне Ник и няма как да не дойде Дил..
-Ще се оправите до тогава.
-Тогава не им казвай за сега поне.
-Офф добре, но ще планирам всичко!
-Позволено ти е.
-Йей!-качи се по стълбите бързо и отиде на някъде
Останах си сама на дивана с какаото.. Хммм къде да отидем.. Кво го мисля Рокси ще го измисли, няма си работа.
*гледна точка на Рокси*
Отидох в стаята си пълна с енергия. Беше ми дошла идея за нова рисунка във връзка с ваканцията. Започнах да рисувам и времети сякаш отлетя. Минаха два часа и бях готова. Оставих а да съхне и легнах на леглото до Макс (кучето). Започнах да мисля за почивката ни. Сам наистина е наранена, но не си представям да пропусна първата почивка с Алекс... Оставих тази мисъл настрана и влязох в интернет. Намерих готин курорт - Ибиса: