My life

•Глава 18•

*гледна точка на Изабела*
Такааа...приключихме с пицата. Вече беше малко късно, защото след това ходихме и в парка. Аз се прибрах при мама вкъщи и започна разбита.
-Къде беше два/три дни? Не се обаждаш, идваш само за дрехи у кой беше? Бащата на Рокси каза, че тя спи у нас, а не е така.-започна мама
-Ами...
Време беше да кажа, че имам приятел вместо да продължавам да лъжа.
-Кажи ни какво става.
-Имам приятел. Сам и Рокси също.
-Какво общо има това?
-Оф...Значи приятелят на Рокси и моят са братя, а този на Самър им е най-добър приятел. Имат огромна къща и живеят заедно. Та..бяхме у тях трите.
-Спала си с момче?! Ти си само на 17!-извика мама
-Не съм спала с него. Просто...бяхме в една стая.
Нещата не вървят на добре.
-Мила..малка си за това. И защо не ни каза?
-Бяхте твърде заети дори да забележиш кога влизам и излизам.
-Не е така. А и това не значи да си намериш гадже и да спиш с него!
-Мамо..не съм спала с него!
-Сама каза, че си била в една стая с него.
-Няма значение. Не сме направили нищо нередно. Вярвай ми! Скоро ще ви запозная.
-Не искам да го виждам. Съжалявам, но ще се разделиш с него.-каза разочаровано мама
Нямаше защо да го прави! Аз наистина не съм виновна за нищо, освен лъжата!
-Няма да го направя!
-Послушай ме.
-Не разбираш!
-Не! Ти не разбираш! Няма да излизаш освен на училище! Освен това разбрахме, че днес дори не си отишла.
-Успах се.
-Това не е оправдание!
-Качвам се горе!-извиках аз и се разплаках от яд
Не може да се държи така с мен! Не съм направила нищо! Не е честно, всичко вървеше така добре...
Оф, супер сега и Ник ми звъни...
*-Да?-казах, опитвайки се да прикрия сълзите си
-Какво ти е,Из?
-Нищо ми няма. Кажи какво има?
-Исках да видя как си.
-Добре съм.
-Не мисля така.
-Няма нищо...просто обясних ситуацията с теб на родителите ми.
-И?
-Ами...това че сме спали три дни в една стая не им хареса. Няма да излизам един месец...
-Има ли друго?
-Да...искат да се разделя с теб...
-Какво?!
-Аха...-започнах отново да плача
-Няма да стане. Ще им докажа че нищо не е станало.
-Знаят и за Сам и Рокси. Сигурно заради мен и те ще загазят. Първо помогнете на тях.
-Сега идвам при теб.
-Не!
-Защо? Трябва да разберат.
-Изчакай да мине месец. Няма да се виждаме освен на училище и ще им мине сигурно.
-Не искам да чакам!
-Сега ще стане по-зле. И аз не искам ама нямаме друг избор.
-Добре, миличка както кажеш, но не искам да плачеш. Още една сълза и съм прелетял до теб.
-Ясно. Обичам те. Ще се видим утре.
-И аз теб. До утре.*
Стана ми малко по-добре преди да се почука на вратата.
-Не влизай!-извиках аз
Обаче разбира се тази врата трябваше да се отвори. Беше мама.
-Как си?-дойде тя до мен и ме погали по косата но аз се отдръпнах
-Не много добре.
-Съжалявам. Ти си малкото ми момиче.
-Не съм точно...
-Аха. Винаги ще си.
-Както кажеш.
-А за приятеля ти...
-Ник..Никълъс Даниелс.
-Да, Никълъс.. Ами..ако толкова се обичате...не мога да ви попреча.
-Знам.
-Така е. Но все пак няма да излизаш един месец за наказание заради лъжата.
-Добре. Може ли да идват у нас?
-Само Ник.
-Това е прекрасно! Обичам те мамо!
-И аз теб, слънчице!
Прегърнахме се силно. Постояхме така малко. Дълго време й говорих за всичко случило се в последните седмици. Без нещата с мафията естествено. Мисля, че мама не знае за историята на татко. Така е добре. Споделих й много неща. Отдъхнах си. Стана късно и трябваше да лягам, че утре съм на даскало. Тя излезе от стаята ми. Писах на Ник, че всичко е наред и му пратих мнооооого целувки за лека нощ. Време беше за сън....

~на сутринта~
*гледна точка на Рокси*
Снощи се оказа, че татко е разбрал от майката на Из за това, че сме спали у Алекс и другите. Не ми се кара. Разбра ме и ми беше спокойно. Ник ми каза за случилото се с Из късно вечерта, но после ми допълни че тя се е справила с проблема. Сам също ми каза че родителите й знаят всичко. Значи общо взето Из е наказана за лъжата месец, аз съм добре, а Самър ами...на нея само й са се скарали. Сега ставам и е 7:00 сутринта. В 7:45 се чакаме пред къщата на момчетата и от там тръгваме за училище. Ям спагети за закуска, мия зъби оправям си косата и тръгвам. Това е почти всяка сутрин без спагетите. Днес е четвъртак........ Вече свърших всичко, почти...остана ми да се облека. Избрах това:

Макс ми помогна с избора. Питах го какво да е днес и той захапа потника, дънките и останалото наведнъж и го донесе до мен. Има страхотен вкус за куче честно казано. Вече беше време да тръгвам. Целунах татко по бузата и излязох. Скоро бях пред къщата на Ник, Дил и Алекс. Сам беше там с Дилън, Алекс ме чакаше, а Ник и Из не бяха дошли още. Скоро излезе и брата на Алекс, но Из закъсняваше. Почакахме я пет минути. След това тя писа на мен, Сам и Ник, че ще я закарат с колата. Срещнахме се пред училище. Аз и момичетата тръгнахме към стаята по биология за първи час, Ник и Алекс бяха с нас, а горкия Дилън нали беше една година по-голям отиде да кара математика на другия етаж. Аз се настаних до Алекс. Всички ни гледаха. Знаеха, че сме приятели, но явно не се беше разчуло, че сме гаджета. Из не искаше да оставя Сам и си седна с нея, а Никълъс остана при едно момиче от класа. Нали бяхме доста популярни с момичетата, другите се чудеха защо постоянно сме с тези "задръстени" момчета. Не знам къде пише че са задръстени. Напоследък заради точно тази обида се карам с повечето от училище. Популярността вече не е най-важното нещо за мен. Никога не е било, но сега изобщо не ми пука дали хората говорят добро или лошо за мен. Така, че сега тя спада много бързо. Вече седим на изостаналите маси на обяд или обядваме в парка. Не знам как да се изразя, но мисля че разбрахте. Не контактувам с предишните превзети хора и се чувствам добре. Понякога имаме проблеми с подигравки и такива, но момчетата ни са до нас и помагат доста. Общо взето схванахте идеята...надявам се..