My life

•Глава 42•

*гледна точка Сам*

Скочих от дивана и отидох да отворя. Но когато отворих....не видях нея.. Беше...
-М-майкъл?-казах, треперейки
-Ооо, Сам. От кога не сме се виждали?-лепнал самодоволна усмивка, Майкъл седеше пред мен от плът и кръв.
-Какво правиш тук?-попитах вече по-уверено. Не смятам, че ще се измъкна от него, така че ще говорим засега..
-Теб търсех. Хубавото момиче с лилавата коса, което толкова много е замислило Рокси.
-От къде знаеш за Рокси? Да не си й направил нещо?!-попитах го нервно
-Не, разбира се. Просто исках да те намеря иии разбрах как.
-От къде знаеше, че съм аз?
-Това че си променила външния вид не значи нищо. Дори Рокси се е замислила, като се разминахте.
-Следял си ни, така ли?
-Е..може да се каже и така.
-И какво искаш от мен?
Той щракна с пръсти и зад него се появиха двама мъже. Бяха облечени в черно, мускулести и огромни. Побиха ме тръпки, но не помръднах. Не защото не можех, а просто нямаше смисъл.
-Сега какво, няма ли да бягаш?
-Хм, не. Няма да ти доставя удоволствието да играем на котка и мишка отново.
-Еми по-лесно за мен. Нищо, че щях да се позабавлявам. -кимна на мъжете зад него и те ме хванаха
-Мога и сама да вървя.-погледнах ги тъпо
-Пуснете я тогава.
-Аха, благодаря.-сложих ръцете в джобовете на дънките си и тръгнах зад Майкъл. Излязохме от входа ми и видях паркираната черна кола отпред. Сара тъкмо идваше, погледна ме и се извика, но и дадох знак да се успокои.
-Няма да се бавя.-казах, но и смигнах и тя се усети. Качихме се в колата и се надявам, че е снимала номера или нещо е направила. Седнах си отзад и дадох телефона си на Майкъл, който беше до мен.
-Мисля, че няма да ми трябва.
-Сериозно? Какво ти става?-погледна объркано
-Нищо. Няма да бягам.
-Аха. Какво си намислила?
-Омръзна ми от всичко. Защо мислиш съм в Калифорния сама, не при родителите си и без приятелите си, които ме търсят?
-Нямам си напредстава.-каза и се почеса зад връта несигурно
-Еми...шанс.
-С мен ли си?
-Да кажем-да. Къде отиваме?
-Ами мислех си за Ню Йорк.
-Окей. Не съм ходила там.
Добрем...мълчание. Гробна тишина.. По-добре ще си поспя малко. Наистина ми беше безразлично. Ако Сара направи нещо, добре. Ако не нямам проблем. И да ме убие ще е по-добре отколкото да срещна Дилън например. Облегнах се на прозореца и затворих очи. Заспала съм.
***
Събудих се след неопределено време от гласа на Майкъл.
-Сам. Самммм ставай. Стигнахме.
-А какво?
-Излез от колата.-каза сериозно и ми посочи вратата
-Добре.
Излязох, бяхме в странен квартал. Неочаквано оживено и без изоставени сгради и такива. Мислех, че ще ме забута в някое мазе и ще ме третира като куче, ама не. Мах наистина ми повярва.
-Как е?
-Хм..мислех, че ще ме закараш на някое необитаемо място или ще ме зарежеш в гората.
-Не съм чак толкова лош.
-Дообре..
-Ела.-каза и тръгнах след него
Качихме се по някакви стълби и стигнахме една къща. Беше красива и не много голяма. Все пак на два етажа с високи огради. Отвори ми вратата и ме побутна да вляза. Беше страхотно...за момент забравих с кой съм.
-Тук ще живеем.
-Ние?
-Ами...да.
-Нали искаше да ме убиеш? Мислех, че след няколко часа аз ще живея в някой гроб.
-Размислих. Пък и не сме правили някои неща още.-погледна ме със странен пламък в очите. Ооо нее сега загазих. Няма да правя нищо с него..
-Какво се умълча? Да не тръгна да мислиш планове за измъкване? Ще мина на изоставена сграда и един хубав стол на който да те оставя завързана.
-Ам не. Мислех си колко хубава е къщата.-усмихнах се насила
-Окей. Да влизаме.
Вътре беше също добре обзаведено. Нямах стая обаче, очакваше се да спим заедно. Ужас..
-Тии..още ли ъм..ме харесваш ли не знам как да го кажа?
-Ами мислех друго, но реших да ти дам втори шанс.
-Ясно. Ние в една стая ли ще сме?
-Пречи ли ти?-каза и се доближи до мен. Усещах дъха му във врата си. Побиха ме тръпки, но той не се отдръпна...
-Естествено, че..не.
-Радвам се. Няма да те натоварвам първата вечер.
Какво трябва да значи това?? С какво да ме натоварва? Охх вече искам да си тръгвам..
-Окей.
-Гладна ли си?
-Малко.
-Ела.-хвана ме за ръката и влязохме в кухнята. Седнах и той приготви масата. Беше вкусно и честно казано наистина не очаквах да е толкова мил. Няма да се вържа...мисля че ще стане нещо. Не знаех колко е часа и реших да го питам:
-Ъм колко е часа, Майк?
-19:30 защо?
-Питам само.
-Да не ти се доспа?
-Нее нали спах в колата.
-Да гледаме филм?
-Ти нямаш ли работа?
-Не.
-Ами добре. Какъв?
-Не харесваш страшни нали?
-Помниш.
-Нда. Значиии искам комедия, защото ги обичаш. Айде американски пай 5.(phoenix1018 😂😂😂)
-Лел..добре.
Настанихме се на големия диван. Беше доста удобно, докато той не започна да навлиза в личното ми пространство. Бях се леко излегнала и усетих по време на филма ръката му върху дупето си. Нищо не казах. Почна да прави разни движения с ръката си и започнах да се напрягам. Стана ми нервно, ама не реагирах.
***
Филма свърши и сега ме хвана лек страх. Бях уморена до някъде и тази част със спането сериозно ме притесняваше.
-Как беше?-попита като сложи ръцете си на талията ми
-Ъм..добре.
-Ще хапнем или направо лягаме?
-Уморен си, а?
-Може да се каже.
-Аз мога да хапна нещо.
-Окей. Направи си сама. Чакам те горе.
Кимнах и взех една ябълка. Оффф не искам да се качвам там. В тази стая....където е и той. И легло...ахх. Изядох ябълката и беше време да отида при него иначе щеше да се осъмни. Влязох в стаята и той спеше. Фуу оттървах се. Отдъхнах си. Стана ми наистина по-леко на душата и щях да легна лекичко до него, но нямах с какво да спя. Отворих близкия гардероб и явно беше предвидил всичко. Видях една свободна тениска и къси панталони и ги взех. В банята се преоблякох за всеки случай и бях готова да си легна. Шмугнах се бавно под завивките си. Бяхме в отделни за щастие. Той веднага се размърда, но не се събуди. Обърнах се с гръб към него и заспах.
*гледна точка на Рокси*
Изабелчето отиде да си гледа сериала, а аз продължавам да се измъчвам. Това момиче наистина ми беше познато. Ами ако е Самър??? Оффф.. Бях легнала на леглото до Алекс, който си гледаше нещо в телефона и се въртях постоянно.
-Какво става, Рокс?
-Нищо.
-Не е нищо. Какво те мъчи толкова?
-Видях еднл момиче. Беше с лилава коса и пиърсинг, но нещо в погледа й...не знам. Звучи тъпо, остави.
-Кажи ми де.
-Мисля си, че я познавам от някъде. Дори имам съмнения, че може да е Сам.
-Да се е променила толкова заради Дилън?
-Луда глава е. Откъде да знам.
-Хм. Трябва да проверим това момиче. Ако има някакви съмнения за някой трябва да се разбере.
-Да. Ще я потърся утре.
-Ник ще помогне. Остави сега. Почини си.
-Офф умирам.
-А не. Без отчайване.
-Добре.-усмихнахме се един на друг и се сгуших в него. Беше ми топло и уютно така. Чувствах се защитена. Заспала съм в прегръдките му.

То не стана нито вълнуващо, нито интересно сигурно, ама все има някой луд да чете това. Та за четящите- благодаря ви, че не се отказвате от мен иии скоро ще има финал. Съжалявам за закъснението с качването, но наистина нямам идейки. Извинявам се и за правописните грешки. Обичам вии!😘