От момиче до момиче.

СЮЗЪН. Тринадесета глава.

Сюзън
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Днес е събота. Но вместо да седя в къщи и да зяпам телевизия или в моя случай да гледам сестричката и братята си, аз съм в училище. Реших да се включа в кражока по математика. Ще ми помогне да се поразсея и на вярно ще получа бонус точки за университета.
Намирам стая 312. Влизам, точно на време. Настанявам се на едно от задните места. Пред мен сяда едно рижаво момче. Но когато се обръща, разбирам че това всъщтност е Томас. Не знаех, че и фудболистите ги бива с математиката.
- Здравей!- казва щом ме вижда и си изважда учебниците върху чина. Госпожа Матц влиза и урока започва.
След математиката на излизане от стаята, пресрещам в коридора Ребека и Кортни, облечени като мажоретки.
- Здравей, Сюзън. Какво правиш тук.- пита Ребека.
- Ами, аз съм в отбора по математика.
- Ужас, това направо си е социално самоубиство.- изцъкля очи Кортни.
Странно ми е въобще, че тези момичета говорят с мен.
- Вие на тренировки ли сте?
- Не е ли очевйдно- казва отново Кортни.
- Днес, след това ще ходим у нас. Ти ще се присъединиш ли?- пита Ребека.
По дяволите!
- Така? Изведнъж!
- Какво, не искаш ли?
- Не, не. Тоест... Та ние дори не се поздравяваме по коридорите!
- Именно. И ние смятаме, че ти си много готина и найстина ще се радваме да дойдеш.
- Трябва да съм в къщи до 19:00.
- Е, и? Ще се прибереш в 21:00. Нищо няма да ти стане.- Казва Кортни.
- О, хайде де. Не бъди смотла. Ще се забавляваме.- продължава Ребека.
- Ами... добре. Ще дойда!
- Супер. До полувин час ще свършим. Ти ако искаш може да ни гледаш.
Те тръгват по коридора.
- О и...- спира се Ребека.- ... не е нужно другите да разбират за това, нали?- обръща се тя към мен.
- Доообре.- казвам.
- Супер!- казват те щастливо и тръгват.