От момиче до момиче.

БРУГ. Осемнадесета глава.

- Слагат се две яйца...
- И разбъркваме- добавям аз към изречението на Сами в кухнята.
- Да.
-Ей Бруууг!- появява се Маркъс из зад ъгъла и ме залива с един тон вода.
- Мамка му.- казвам и отивам до чешмата, наливам вода в някакво шише, продупчвам капачката и настигам Маркъс на двора, където здравата го омокрям.
До половин час и двамата сме вече вир вода и сключили примирие.
- Хей Алекс.- отивам до него, който точно вмомента си говори с Ашли. Тя изглежда напушена и едва ли е само от наргилето.
- Ще може ли да ми дадеш някоя твоя риза на заем?- питам и леко прикривам белия си потник, през който най- вероятно в момента прозира и ми се вижда всичко.
- Ок- стяга челюсти той, и виждам колко усилия полага да не гледа по- на долу. Той тръгва към къщата но спира.- Или просто вземи тази.- сваля си своята и ми я дава.
- Мерси... и не говоря само за блузата.- казвам.
Той ме гледа объркано, а аз се запътвам обратно към кухнята преди някой да ми е заел поста.
За момент оставам сама и помирисвам дълбоко уханието на ризата.
- Ей Сам, искаш ли помощ с пържолите.- появява се Бен, а на мен ми омекват краката.
- О Бен и ТИ си тук.- хвърля мазен поглед към мен Сам.
Сега той (Бен) е с бяла, готварски престилка и дори това го прави да изглежда още- по секси.
- О нима имаш желание да помагаш.?- пита Сами.
- И питаш. Обожавам да готвя!- казва Бен, и Сам отново поглежда към мен. Боже, може ли да бъде по- перфектен!?
- Ние какво да правим?- присъединяват се Аманда и Кими.
- Защо не се заемете със салатата?- казвам аз.
- ок- кимат те щастливо, взимат материали и отиват на съседния плот да режат.
Поне един проблем по- малко.
Аз взимам голям плик със захар и го надвесвам внимателно над кантара, така че да станат точно 350г. Осещам парещият поглед на Бед, от другата страна на плота, върху мен и неусетно изсипвам полувината торбичка върху масата.
Той рязско започва да се смее с цяло гърло, чак подскачам за момент.
- Не е смешно!- успявам да измрънкам само, но и аз не издържам и започвам да се смея с цяло гърло.
- Готов?- появява се и Алекс и кима към пържолите.- Тъкмо запалихме барбекюто.
- Чакай!- прекъсвам ги аз.- Аз трябваше да правя пържолите.- поглеждам към Самс, после към Алекс и само за стотна от секундата към Бен, може би защото нямам смелостта за повече.
- Еми идвай де.- казва Алекс, а аз взимам и дъската с нарязани картофи.
След десет минути, пържолите са вече върху скарата и всичко е на ред.
Някой вика името на Алекс и той отива към входа на къщата при другите, а аз отново оставам сама с Бен.
Мълчание.
Виждам една пържола на път да изгори и взимам шпатолата да я обърна. Внезапно нещо се обърква и пържолата пада в пламъците на огъня и се въргаля в пепелта.
- По дяволите. Какво ми става!!- казвам и се спускам в спасяването на вече полувъглена.
- Просто...- казва Бен-... дай на мен.- и невероятно е колко спокойно звучи.
- Аз... мерси.- казвам и за момент ръцете ни се докосват, но той е твърде зает със спасяването на обреченото късче, овъглено месо.
Той я хваща и изважда.
- Май все пак ще трябва да я измия.- слагам я в един от съдовете и в понасям отново в кухнята. Когато влизам, там цари пълен безпорядък.
- Как върви?- пита Кристина, която се е заела със пърженето на картофи.
- Трагично! При теб?
-Вече нищо не може да ми направи впечатление.
- А как мина вчера с Петър?
- Ами... само се видяхме, той взе Пино и после си тръгна.
- Аха. Само това?
- Да, уви.
- Нищо де. Има време.