От момиче до момиче.

Клеър. 34 Глава

Намирам се на земята, тъмно е и определено е доста прашно. Осъзнавам, че съм била заспала върху мекото килимче под леглото в стаята за гости снощи. Издърпвам се от малката си ниша и светлината, навлизаща през щорите ме заслепява. Върху леглото са се згушили Маркъс и Томас, а в един от ъглите на стаята има някаква фигура, май на момиче.
-О, боже!- вадя телефона от джоба си и правя бърза снимка на момчета, докато не спирам да се кикотя през това време. Натискам автоматично "изпрати" в страницата на училището ни, където ученици от цялото даскало могат да качват своите неща и съответно гледат сторито на другите. Сега се замислям дали има и мои снимки от вечерта. Привършвам полата си, която бе отишла по- на горе от необходимото и отивам до огледалото на големия гардероб. Гримът ми е размазан, а под очите ми са се получили торбички, явно от липсата на сън.
След като проправям лицето си в банята и обличам някакви по- удобни дрехи, слизам долу. Тинейджъри са изпоприпадали по даваните и земята. Една малка групичка седят на верандата и пушат цигари, докато пият сутрешното си кафе, а една двойка момиче и момче седят на канапето и си говорят нещо тихо. Щом влизам в кухнята виждам Сюзън и Амбър край машината за кафе да се кикотят.
- Хей, Сю. Как сте?
- О Клеър! - подскача тя за момент.- Искаш ли? - кима към тъмната течност.
- От кога пиеш това?
- В смисъл?
- Мислех че ти причинява газове.
-Ами... - поглежда тя към Амбър, на която телефонът в ръката й тъкмо извънява и тя е принудена да излезе от стаята да говори. -... От известно време.
Присвивам очи.
- Май доста сте си станали близки с новата си руса приятелка?
- Нещо против русото ли имаш? И не, не е вярно.
- О нима? На последък си доста разсеяна, спряла си да учиш и дори вече не туитваш толкова.
- Проблемът ти е, че не туитвам?
- Боже не разбираш...-тръгвам да казвам.
-Мама се обади, че днес им е полета и се връщат.- влиза обратно Амбър в стаята.- О съжалявам, прекъснах ли ви?- надига глава от телефона си.
- Не.- усмихва се сладкодумно, Сю.- Клеър, така и не разбрах, искаш ли кафе?- променя темата тя.
-Ъх.- изпъшква Бруг, която тъкмо се присъединява към нас. Тя е облечена в пижама, косата й е рошава до полуда а лицето подпухнало и пребледняло. Отива до хладилника и вади някакъв сандвич, останал от снощи.
- Бруг.- започва Сюзън и се подпира на плота та да е по- близо до нея.
-Какво.- измрънква и натъпква голяма хапка в устата си.
- Как се чувстваш? - присъединявам се и аз.
- Моля? - поглежда ни с жални очи.
- Ами... Малко си... Такова, кажи го де...- продължавам.
-Това, което се опитва да каже приятелката ти, е че изглеждаш направо безобразно! - намесва се Сю.
-По рязко не можа да и го кажеш!- поглежда я обвинително Амбър.
-Какво, погледни я! - размахва ръце във въздуха и прави физиономия на погнуса.
- Ол, лал Сюзън, би ли намалила децибелите? Главата ме цепи!- бърчи нос Бруг.
-Бруг, аз разбирам, че може би ти е тежко, но всичко ще е наред.- слага ръка върху нейната Амбър.
- Ти от къде знаеш? - става сериозна тя.
-Ами.- поглежда виновно към земята новата дружка на Сю.- Не знаете ли? - мести поглед от една на друга.- Имаше го в сторито и може би още го има.- започва да бърка в телефона си тя. След малко го поставя на плота, така че да може да го виждаме всички.
В 2:24 "Бен и Бруг- грандиозна раздяла във вихара на вечерта. И то на рожденият й ден! ;<"
- Какво? Кой го е качил. - поглежда я Бруг.
- Ам... Това трябва да е Ребека.
- Тази кучка!
-Има и още.- започва да превърта сторито Амбър, където има главно снимки на Бруг, точно в момент в който е хванала бутилка водка и се налива, или крещи нещо докато е на дансинга. Има я и как играе на бирен- пинк пок, още алкохол, и още... Към края гримът й е вече размазан, а сутиенът й се подава от различни ъгли, и някоя си MiniQuturIS, която е написала: #"Не може да падне по- ниско!".. И така, докато Амбър не решава да прибере телефона си.
- Боже!- казва Сю.
- Коя беше тази?
-И колко хора са видели това? - пита Бруг, а очите й крещят ТРЕВОГА!!, за разлика от тона на гласа й, който по- скоро звучи отчаян.
- Бруг... Това е на страницата на училището ни.
- Е, не е нещо, което хората не са виждали в крайна сметка.- взимам сандвича от ръката й. - Пък и земята няма да спре да се върти, нали?
-За мен вече спря!- проплаква.
Точно тогава телефона ми се обажда, че съм получила съобщение. Всички поглеждат към мен.
КК: "Видяхте ли сторито!? Ужс. Дано ТЯ не го види!"
Kleurvan: "Късно"
КК: "Клеър.... Преспах с Бен!"
Kleurvan: "Направила си какво!?"
- Кой е?- наднича Бруг.
- Аххх... Майка ми. Иска да купя мляко.- прибирам телефона си в задния джоб.
- Какво ще кажете да започнем да поразчитваме, пък дано другите станат и се изнесат по- бързо.- предлага Амбър.
- Да, а пък аз ще ти направя горещ шоколад Бруг. Беше тежка нощ, особено за теб.- хващам я за рамото в знак за подкрепа и се запътвам към шкафчето, където знам, че седи какаото.