От момиче до момиче.

БРУГ. Двадесет и първа глава.

10:23
- Ииии.... капачката е към Бруууг. О, но какво става!? Нима дъното не сочи Бен?- казва Маркъс с гласа си на съдия с бутилка луиски Jack Daniel's в едната си ръка. - Но чакайте... миналия рунд Бен получи целувка по бузата от Бруг. И какво следва?
Задават се шумни възгласи.
Той седи и чака. Всеедно не става дума за него, а за някой друг Бен.
- Давай!- чувам да казва някой.
Аз ставам, отивам до него и сядам в скута му. Той поставя ръце на ханша ми.
Вплитам устни с неговите. Започваме с бавни ритмични движения, но темпото бързо се усилва. Той захапва долната ми устна, а аз му отвръщам. Ръцете му минават под блузата и галят гърба ми. Аз прокарвам ръце между тъмните му къдрици. Устните му минават по шията ми, зад ухото и се спира на ключицата ми. Аз леко изтенвам.
- Искате ли презервативи?- пита нечии глас и нарушава настаналата гробна тишина, и осъзнавам, че съвсем не сме сами.
Отдалечаваме устни и впивам поглед към кафевите му очи. Цвят като шоколада. Колко жалко, само че ми е забранено да ям шоколад...
Ставам и се връщам на мястото си пред него.
- Ще отида за още лимоноколада.- казва и става.
- Аз за бира!- и тръгвам след него.
Заварвам го в кухнята да бърка в хладилната чанта. Той вади две бири.
- А лимоноколадата?- питам.
- Тя свърши още преди час.- казва и крайченцата на устата му се извиват леко в усмивка.
Отивам до него и се облягам леко на масата. Двамата отваряме кенчетата и отпиваме.
- Хайде да се понамокрим!- казва.
- Какво?
Той взима кенчето, което държа в ръка и го оставя, заедно със своето на масата.
После хваща ръката ми и се затичваме.
- Къде отиваме?- питам щом навлизаме в гората.- Боса съм, ти също.
Вървим по някаква пътека и докато се усетя вече сме при езерото.
Затичваме се по кея и се спираме на ръба.
- Давай!- събува си дънките.
Свалям си късите панталонки. Сега луната се люлее над езерото и ме пробиват тръпки от прохладния въздух върху голата си кожа.
Той си съблича тениската и нетърпеливо ми помага да си махна потника. Слава богу отдавна се отървах от ризата на Алекс.
Сега оставам само по червените си дантелени бикини и сутиен, а той по своите боксерки Kalvin Klein, обгръща ръце около мен и двамата цопваме в студената вода.
- Идиот!- засмивам се аз и изплисквам в лицето му пръски вода.
- Да се състезаваме!- казва изведнъж той.
- Какво?
- До шамандурата?- и сочи едно червено  петно на вътре във  водата.
- Дадено. Но ще почнем от онзи камък на брега.- казвам, вече насочила се към един голям камък, част от скалите, които ограждат плажа.
Отивам до тях и прокарвам ръка до загрубялата повърхност.
- Добре. Стигналният  първи червената шамандура има право на едно желание!- плъзва самодоволна усмивка по лицето му.- Ок. Готова?- заемам стойка за старт.-  Три... две...- и без да довърши се стрелва към водата.
- Играеш нечестно!- едва успявам да кажа, останала без дъх от бягането и смеха.
- Няма как да играеш нечестно, когато няма правила!- провиква се през рамо той.
- Няма правила, така ли?
Нагазваме по- на дълбоко, загребвам с шепи вода и я хвърлям към него. Пръските оставят тъмни следи по гърба и раменете му. Извъртам се да се предпазя и пльосвам в студената вода, намокряйки долната част на бельото и косата си. Простенвам от внезапният студ, който обгръща тялото ми.
Той продължава на пред, гледа право в мен, смехът му се носи надалеч и незнайно защо в ума ми изниква образа на баща ми и как се плицикаме в доброто старо детство, когато всичко беше наред и наще все още не бяха разделени между няколко хиляди километри разстояние. Алисън, която тогава беше едва на 5, седеше на плажа с мама и правиха пясъчни замъци и всеки път когато с татко излизахме от водата се правихме, че сме попаднали на ново място или по- точно построеният от тях замък.
    Шамандурите  се поклащат на 5-6 метра пред нас. В началното водата е до коленете ми, после до бедрата, до кръста, докато и двамата се спускаме в нещо средно между бягане и плуване, движейки бясно ръце и крака. Мусколите ми горят. Не мога да дишам, нито мисля от смеха и фонтана  от вода, която ме залива, цялото ми внимане е насочено към червените шамандури, искам да спечля, да победя. Толкова искам, че когато стигаме на около метър от тях и той все още води, скачам на пред без да се замислям, и натискам главата му във водата. Докато се борим осещам ръката му върху бедрото ми и за момент забравям защо съм тук. Протягам ръка към няй- близката шамандура  и я удрям с длан.
Пластмасовата топка отскача на пред и осъзнавам, че вече се намираме на около километър от брега.
Бен изплува от водата, изтръсква глава и водата в косата му пръска на всякъде.
- Победих!- казвам едва без дъх.
- Защото измами.- казва той.
- Няма правила, забрави ли?-  оплезвам му се.
После и двамата доплуваме до брега.
- Не мога да повярвам!- казвам излизайки от водата и двамата треперим от студ.- За първи път да победя великият Бен в нещо!- засмивам се. Чувствам как цялата преливам от адреналина.
- Какво трябва да значи това?- пита той.
- Само поредното доказателство колко перфектен си в действителност, Периш.- дарявам го с лека целувка по устните.
- Така ли?- отвръща ми той и отоново доближаваме само за момент устни.- Помниш ли онази целувка? В девети?- стопля устното ми каналче с дъха си.
Чувствам как поруменявам. Надявам се е достатъчно тъмно, че да не си личи на светлината.
Той взима бялата си риза от пясъка и я прокарва през главата ми. Тя ми седи малко голяма, но ми харесва.
- Но те поздравявам за коража.- продължава да шепне.- И все пак, не посмя да пуснеш език!.- засмива се.
- Боже, аз...- каквато и да беше светлината сега, колкото и тъмно да беше, съм подчи 100% процента сигурна, че лицето ми сега е заело точно същия нюанс като онази шамандура.- Нима ми казваш, че щеше да ми отвърнеш?- прокарвам ръце по копринената му, светла  кожа.
- Няма как да разберем Картни.
- Бен?
- Бруг?
- До скоро мразеше ли ме?
- Не.
- А защо се държиш така?
- Защото ми трябваше време да го разбера.
- Какво?- засмивам се. Започва да ми става неловко от този разговор.
- Виж звездите.- казва той и слава на богу.-... Харесвам космоса, защото е безкраен и вечен, и може би единственото нещо на този свят, което знаеш, че няма да те изостави.
- Това е... невероятно.- казвам.- Може ли да те гушна?
- Питаш ме дали можеш да ме гушнеш след като сме се мляскали половин час?!- засмива се.
- Ами осъзнах, че поне за едно нещо мога да те питам, нали?- отвръщам с усмивка и прокарвам ръце около пояса му. Потпирам глава върху гърдите му. Туп, туп, туп.
- Защо сърцето ти така бързо  препуска? Сякъш си тичал пет километра!- питам.
- Ами не съм сигурен, но не е нормално.  Лекарката в учишище го забеляза. После мама ме заведе на специалист, но до колкото знам няма опасност за живота ми.
- И винаги си тупти толкова бързо?
- Да
- Жалко, а аз си помислих, че  може би е заради мен.
- Ха, и мама каза същото. Че ще стават такива подобни грешки с момичетата.- пак се смее.- И те ще си мислят, че е заради тях.
- Аве, хей!- удрям го леко по рамото.- Майка ти била много духовита!
- Да. И брат ми се е метнал на нея.
- Имаш брат?
- Да, на 18. Но сякъш аз съм по- големия и сериозен..
- Така ли? И аз имам сестра. По малка. Аз съм толкова нехайна и без контрол, а тя е супер подредена.
- О, и на кой пък си се метнала такава!?
- На никой. По - скоро съм се метнала на леля си Сара.  Наще  са разделени.
- Това не е чак толкова зле. Наще са заедно но аз не съществувам, нито брат ми. Те постоянно пътуват и ние най- често сме поставени без родителски контрол.
- Значи излиза, че и двамата имаме своята липса на родители?
-  Виж, има си и ползи от цялата тази работа.