От момиче до момиче.

Бруг. Пета глава.

Това е... това е толкова нечестно! Понякога се чувствам просто като боклук. Като един излишък на обществото. А и нима съм нещо повече? Или просто се сливам със сивата маса. Както всички! Това съм аз- една сред  многото.
Седя и го наблюдавам. Той е седнал на стълбите и говори с приятелите си. Толкова перфектен. Толкова съвършен. Никога няма да го имам.
- Здрасти!- приближава се до мен Алекс.- Какво си се зазяпала?
- Здрасти, Алекс.- изпъхтявам.
- Как беше ваканцията?
- Екстра.- продължавам с все така отекчен тон, подпряла безпомощно глава на стената.
Знам, че тук би трябвало и аз да го попитам същото, просто от учтивост, но не съм в настроение да подържам егото  му точно сега.
-Май, нещо си със скапано настроение.
- Не, ти го скапа!- обръщам се към него, най- накрая.
Той все още си седи там и ме гледа право в очите. Лицето му е безизразно и сякъш е прекалено влюбен за да ме чуе. Вероятно точно вмомента се опитва да измъмри някой оригинален отговор, но аз няма да му дам тази възможност. Отблъсквам се от стена и поемам по коридора. Влизам в 306 стая и се настанявам на обичайното си място- трети чин, по средата. Обичам историята. Тя е един от малкото предмети, който ме интересуват. От едната ми страна се настанява Амбър-  една от най- блиските приятелки на Ашли (гаджето на Бен),  а от другата ми е Кристина. След малко влиза и госпожата, последвана от Алекс със закъснение. Той сяда от другата  страна на Кристина.
- Не си ли чувал, че не трябва да се влиза след преподавателя?- обръща се тя към него да го подразни.- В противен случай се смята за закъснение
Той само се усмихва. Аз завъртам очи с досада. Не знам защо, но в това момче има нещо, може би в мимиките му,  движенията или тази подмазваческа усмивка, но е  нещо което е способно да ме извади извън релси. Само фактът, че е близо до мен, ме държи на тръни.
- Записах се на допълнителен курс по живопис.
- И от къде време?- шепне ми Кристина.
- Се ще намеря. Нали?
- Ааа, ясно. Защото и Бен ще е там, за това е всичко.
- А не ти ли мина през ума, че просто обичам да рисувам. Това е просто един вид терапия.  Изливаш си  емоциите на лист. Подобно на тичането, но с по- друг вид действие.
- Мхм. Ами не знам какво действие ще да е там, след като ще знаеш, че Бен се намира на не повече от  метър от теб.
- Именно де. Това ще ме мотивира да се старая, за да съм по- перфектна за него.
-Бруг откажи се! Той си има Ашли. Има толкова момчета които биха свалили звезди заради теб.
-Поправка: Бен и Ашли скъсаха още миналото лято и...
- Но все още се води, че са заедно.
- ...И звезда няма как да се свали, защото тя е...
- Боже знам защо! Казах го образно.
- Момичета!- чувам госпожа Хедър да вика по посока към нас.
Двете Млъкваме.
- Защо ти е да ходиш. Така или иначе вече си претрупана?- пита Кристина, ама този път по- тихо.
- А защо се опитваш да ме разубедиш?- така или иначе вече бях пропуснала половината час с приказки...
- Не, не, не се опитвам да те разубедя. Просто... не виждам смисъла.
- Защо не дойдеш? Ще е толкова забавно!
- Аз... ще си помисля.- казва най- накрая тя.