От момиче до момиче.

Бруг. Единадесета глава

- Здравей слънце! Как е моето момиче?
Аз стискам телефона в ръце.
- Здравей татко.-
- Хей! Как е там? Как е в училище?
- В училище... всичко е ОК.
- А с момчетата?- представям си подканващата му усмивка точно в този момент.- Как е Бен?- засмива се. Да, да, да. Той знае за Бен.
- И той е добре.- казвам приклещила тешефона си между бузата и рамото ми, за да  успея да завържа маратонките си.
- Добре? И какво трябва да значи това?
-  Ами, всъщтност имаме голям напредък.- и затварям входната врата след мен.
- Наистина! Нямам търпение когато дойдете, ти и сестрата и  да ми разказвате.
- И аз нямам търпение татко.
- Резервирал съм вечеря в един чудесен реаторант. Резервацията е от преди три месеца, иначе няма начин да се отиде. О и... има още нещо.
- Какво?
- Има един човек... дето много искам да се запознаете.
- О да, не се безпокой. Някаква бизнес среща ли е или...?
- Не, не. Не е бизнес среща.
- А?
- Ами, става дума за един много специален човек за мен.
- За жена ли?- спирам рязко на сред парка. Гласът ми прималява.
- Да, за жена.
Не знам какво да кажа. Не знам как да реаргирам. Това обяснява странното поведение на мама от няколко седмици на сам.
- Добре тогава.- опитвам да се усмихна.- Това е...  добре.
- Исках преди всичко, вие момичета да се запознаете с нея и може би да си поговорите. Сигурен съм, че ще си станете близки. Тя е редактор на ELLE. Списанието. Бриана е толкова мила и...
- Бриана?
- Да, така се казва. А отделно  от това, в апартамента си в Манхатън съм ви приготвил стаите ви и...
Защо бърза да смени темата.
- Добре татко. С радост ще се запозная с Бриана. Сериозно.
- Супер, знам че ще си допаднете.  Полета е в сряда. От училище имате ваканция от три дни, но това не пречи да пропуснете още три, нали?
- Не, предполагам.
- Я виж кое време е станало. 5:15. Сега тичаш в парка?
Колко добре ме познава.
- Да.- засмивам се.
- Добре съкровище. Целувки и обичам те.
-И аз тате!
После плъзвам пръст по екрана и прекъсвам разговора. Бриана. Харесвам това име. Наще са разделени от седем годишни. Тогава бях на 9. Аз, за разлика от Алисън, го приех нормално, но тя не. Тогава Али беше на 7. После татко замина за Ню Йорк да оправлява бизнеса си от там и аз и сестра ми останахме с мама. Първо беше тежко, но после свикнахме. Сега ми минава през ума, дали Али знае вече за новото семейство на татко и каква ще да е реакцията й?
Осъзнавам, че съм спряла да броя обиколките си и сега нямам представа колко съм изминала до тук. Пускам някаква музика на слушалки и усилвам почти на макс, докато се опитвам да изпразня мозъка си и да не се разсейвам.
И изведнъж нещо се замотава в краката ми. Лявата ми слушалка се изтъркулва от ухото ми.
- Какво по...- започвам да ругая, когато виждам кафяв, на бели петна Джак Ръсел да ме гледа с големите си влажни очи. Спирам задъхано.
- Божее, не си ли най- прекрасното същество на света!- казвам и клякам да го помачкам. То започва да ме ближе и енергично да ме заобикаля в кръг. Оглеждам се за собственика му, но тази по- гориста част на парка е празна. Поглеждам каишката му. Там пише само "Пино"
- Пино... Така ли се казваш? И си се изгубил!
Никога не съм разбирала хората, които говорят на кучетата си и им задават  най- различни въпроси, сеедно кучето ще им отговори... Е, не ги разбирах, до сега. Аз не разговарям с Арго, например.
- В такъв случай идваш с мен!- хващам го с две ръце и го понасям към пътя за на обратно.
- Какво е това?- сочи Пино, мама с перфектният си маникюр.
- Намерих го в парка. Изгубен е мамо!- казвам й и пускам  Пино на земята. Тръгвам да се събувам.
- И реши да го вземеш?
- А какво друго можех да направя?- поглеждам я. Тя ме гледа продължително, без да каже нищо. Все още е с ежедневното си облекло, червена рокля до под коленете и черни обувки на висок ток. Явно се е прибрала преди малко.
- Ще го върна! Само ще трябва да намеря съсобственика му.
- Добре. Ти носиш отговорност.- казва загубила интерес и  тръгва да се качва по двойното  стълбище. И имаш суши в кухнята.- казва през рамо.
- Добре.-  измърморвам и тръгвам да намеря къде се е дянал Пино, преди Арго да го е намерил.
- Бруг Карсън!- изпищява сестра ми от всекидневната. След малко се появява на вратата, хванала Пино в ръце сеедно е някакъв помияр.- Какво е това!
- Куче.
- Знам, че е куче! Какво прави тук?
- Изгубенно е.
- Имам чувството, че съм го виждала някъде.- поглежда го критично.
- Дай ми го!- грабвам й го от ръцете. Дали ще яде храната на Арго?
- Няма друг избор така или иначе. Знаеш ли, че наставника ми по джудо имаше такова?
- Нима? Можем ли да се свържем с него?
- Да, ще му пиша. Той е секси. И е на 18.
- Да, да... просто му пиши.
- Добре, а ти си вземи душ, че миришеш на пот и тази нощ Арго ще спи при мен.
След като излизам от банята, си навличам някаква тениска. Пино сега дъвче някаква играчка  в импровизираното легло, което направих по рано. Взимам го и го понасям към кухнята. Алисън седи на плота, яде суши и си бърка в телефона. Слагам гранули в една купичка и оставям нашия гост да им се порадва.
- Е, чувала ли си се с татко?- питам.
- Последно време, не. Защо?
- Ами... Защото може би трябва да знаеш какво ще те очаква щом пристигнем.
- За какво говориш?- надига глава.
- За Бриана?
- Коя?
- БРИАНА.
- Новата асистентка на татко?
- Не. Тя не е асистентка.
- Ох, спри да овърташ!.
- Бриана е... ами тя е... не знам дали... ох, това е новата годеница на татко.- избълвам.
- Какво! Каква? Защо? Как?
- Ами и аз не знам, но...
- НЕЕ! Не може.
- Какво не може?
- Защо татко ще  се жени!? Ами мама!
- Но Ти...
- Лека нощ момичета.-  появява се мама в кухнята и минава да ни даде по целувка.
- Лека мамо!
Да се надяваме, че тя не е чула нищо от това
- Али- казвам след като мама напуска посещението- ...Ти сериозно ли очакваше те да се съберат?
- Ами... Да.
- Не. Те вече си имат собствен живот.- хвърлям погшед на Пино, който се е запътил към врататаю
- Ти сериозно ли говориш Бруг? На негова страна ли си?
- За каква страна ми говориш. Не съм на ничия страна!- повишавам тон и догонвам малкия П. Притискам го до гърдите си.
- Не смяташ ли, че и те имат право на щастие?
- Ами мама?
- Мама сама си е избрала да поеме по този път. Тя е красива, умна и успешна жена, най- малко за нея трябва да се притесняваш. Пък и си има нас! Сега си лягай, Алисън!- заявявам и излизам, после поемам към стаята си.