КЛЕЪР
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Стигам стадиона. Той гори! Районът е оцепен. Виждам много полицейски коли и линейки. Два пожарникарски камиона са спрели най- опред и се опитват да загасят горящото здание. Настъпила е паника. Пожарникарите са оградили цялата зграда от различни ъгли и пръскат с маркучите си. Медицински сестри хвърчат от човек, на човек, опитвайки се да обърнат достатъчно внимание на всички пострадали. Хора с камери и жорналисти обикалят, и разпитават за станалото. Раздават одяла и вода. Затичвам се към линейките. Един полицай ме спира въпросително, а аз му обяснявам, че брат ми е там и трябва да го видя. Едва говоря от шока. Ушите ми пищят. Казвам йм цялото му име, заеквайки. После те го търсят в някаква си графа и една сестра идва и ме завежда в голям камион, чиито врати са широко отворени. Вътре са се събрали окола петнайсет деца на възраст от 7 до 12 години. Пълно е с притеснени родители. И тогава го виждам. Мойто братче. Отивам и го притискам силно до себе си. Той подлага глава върху рамото ми. Завит е с одеало. Седим спокойно, прегърнати на пейката в камиона, докато скоро не пристигат мама и татко.
YOU ARE READING
От момиче до момиче.
RandomКлеър Мейсън, Кристина Кънинкстън, Бруг Картни и Сюзън Елис са четири, неразделни най- добри приятелки. Но възможно ли е едно приятелство да трае вечно? Това е история за приятелството, умразата, завистта и в големи дози... любовта! Дано ви х...
