От момиче до момиче.

Клеър 35 Глава

Алармата ме събужда. Два дена по-късно късно, два дена след съботата или просто два дена след партито на Бруг. Едно от най- лудите и в същото време и толкова трагично за една част от присъстващите. Два дена. Два дена, през които не се случи нищо. Днес е вторник и още никоя от нас не се е чувала с Бруг. Вчера тя не дойде на училище, нито пък съм я засичала в парка. Защото с нея си имаме традиция. Всяка неделя, аз отивам в градината и точно до езерото с патиците, втората пейка от ляво, аз седя там, под липата и чета книга със сутрешното ми кафе. Точно в 7:32 тя минава от там докато прави сутрешната си обиколка. И онзи ден, денят след онзи ден, тя не беше там. Чаках я, и чаках пак до 9:30!! Но тя не дойде. После й писах. И не само аз. Кристина спомена, че се е отбивала да я види след тренировка, но госпожа Кънинкстън е била казала, че дъщеря й не била в къщи. И когато рижавата ми приятелка попитала отново къде е тя, Аванджелин просто поклатила глава. И накрая точно преди да влезе в миникупара си, споменала, че може би била отишла да спи у приятелка, някоя си Меридит от класа й по актьорско майсторство. После Аванджелин предала поздрави за госпожа Картни, майкта на Кристина, и отпрашила с колата. Та, що за майка трябва да си, че дори да не си сигурна в кого по- точно е преспала дъщеря ти. И не ме съдете, но колкото и да харесвам госпожа Кънингстън, понякога може да бъде голяма кучка или работохоличка. И колкото и да има моменти, в които истински се възхищавам на личността на Бруг, то понякога просто я съжалявам. Но моля ви се, нека това си остане нашата малка тайна.