От момиче до момиче.

СЮЗЪН. Двайста глава.

LET IT BE GREEN

- Хей какво правят тези двамата.- смее се Кортни и кима към двама първокурсници, които се мляска на близо.
- За Джош и зебрата ли говориш.- изгрухтява Ребека.
- Каква зебра?- смея се като откачена.
- Хей, вие двамата! Има сандвичи по- на вътре. Не е нужно да се изяждате взаимно.- вече вика Кортни.
- Боже хора, вие ми се свят.- измрънквам.
- Сю, Ти за първи път ли опитваш зелено?- шегува се Амбър и дръпва от наргилето с вкус на смокиния и касис
Гледам кръкчетата дим излизащи от сочните й устни
- Неп.
- Какво!?- задава се с дима Ашли.- Искаш да кажеш, че никога не си пушила трева ПРЕДИ!
- А трябва ли?
-Дъги и еднорозиии.- чува се тих стон от Ребека.
- Ъъ, дааа! Що за човек си Ти..?!
- О БОЖЕ, ТРЯБВА ДА ПИИИИШКААМ!- рязко става Амбър и се затичва към входа.
- Май и аз трябва.- казвам и осещам как лига тече по брадичката ми. Бързо я изтривам. Ставам и бързо губя равновесие и пак се озовавам на земята. Следват бурни смехове.
Последва втори опит, вече успешен и с клатене стигам до тоалетната на първия етаж. Забравям да почукам и направо влизам.
- О, Сю ти ли си!- одъхва си Амбър и продължава да нанася спирала по миглите си в огледалото.
Аз сядам на тоалетната чиния.
- Знаеш ли Какво?- казва тя и ме поглежда за момент, но после пак съсредоточава вниманието си в образа на огледалото пред нея.
- Не мисля, че знам какво.- започвам отново да се смея.
- Ти не си толкова лоша.- казва.
- Нима- пускам водата и се облягам на стената зад нея.- Особенно когато съм напушена, нали?- продължавам.
- Да, особенно когато си напушена.- присъединява се и тя към лигнята.- Но сега сериозно.- казва и двете скриваме усмивки.
- Привличаш ме Сюзън!
И тогава се случва нещо страно. Двете се приближаваме взаимно и започваме да се целуваме език с език.
- Боже!- казвам изненадано, щом отдалечаваме глави.
- Знам.
- Харесва ми!
- И на мен!- добавя.
- Но аз съм хетаро!
- И аз!
- Тогава защо се целуваме!?
- Не знам!
- Но ти си имаш гадже! Маркъс.
- Боже, аз си имам гадже!- удря ни параноята.
- Защото сме напушени??,
- Може.... ето какво: Сега ще излезем и вечерта ще мине нормално и нищо не се е случило. Когато отоново изтрезнеем ще си покаже има ли нещо или не, нали?
Аз кимам.
- Добре.- казва и двете излизаме и се връщаме обратно на полянката.