От момиче до момиче.

СЮЗЪН. Десета глава

- Видя ли ми физиономията.- смее се Клеър.
- Боже, не мога да повярвам, че го мисля, но Клеър мерси за дето ни остави сами.- казва Бруг, докато бърка средоточено в шкавчето си.
- Какво? Какво се е случило.- доближавам се аз до тях.
- Вчера Бен и Бруг проведоха първият си нормален разговор от две години на сам.- казва ухилено Клеър.
- Нима?- повдигам вежди. До колкото познавам Бруг, за "нормален разговор" би могло да мине и едно "Как си"- И... какъв по- точно е бил той?- питам въпреки, че вече знам отговора.
- Дълъг.- показва си най- накрая главата Бруг.- И, ами, доста откровен. Даже ако трябва да бъда честна, за първи път го чувам да говори толкова. Обикновенно е заед да се прави на "недостъпен"- размахва пламенно ръце тя във въздуха.
- За какво например се състоя този "разговор"?- вадя кавички.- Шарката на кучето му ли?- питам.
- Не. За... живота.
- Ааа разбирам. За това дали обича бургери или е вегитерянец. Да, вече започна да ми се изяснява.- казвам с насмешка.
- Боже, Сю какво ти става?- обръща се рязко Бруг към мен.
- Не аз... просто ти... нали знаеш. Винаги преувеличаваш и аз си помислих...
- Да, но сега беше... истинско.- муси се тя.
Да бе! Познавам я твърде добре.
- Виж какво, Сюзън. Това, че ти е крив деня не значи, че трябва да го прехвърляш и на другите.
- Не ми е крив деня!
Тя взима два учебника в ръце, завърта се троснато и тръгва по коридора.
- Просто бях честна.- казвам тихо аз, след като се отдалечава достатъчно.
Клеър ме гледа... по онзи начин.
Звънеца извънява.
- Ти беше ли там?- питам.- По време на разговора им с Бен.
- Аз... не.
-Именно.- казвам и двете тръгваме в час.