От момиче до момиче.

СЮЗЪН. Двадесет и девета глава.

- Розово, в стил  принцеса, или да наблегнем на червено като вижте ме,аз съм вече голямо момиче?- умува Клеър, разкрачила крака на въртящия се стол, с тефтер и химикалка в ръце.
- Със сигурност няма да е принцесата, но не е задължително да бъде всичко в червено. Може да вкараме всякакви цветове.- лежи на огромното  легло Кристина, хванала едно мече, голямо колкото нея в хватката си.
- Етооо, нося ви коктейл Paradise bird-  появява се Бруг с табла в ръце.- Има лимон, джин, сироп от нар, 1 с. л. пудра захар, сода, лед, кора от лимон и стръкче мента, това е.
- Еха.- възкликваме всички удивени от гледката.
- О, а какво ще кажете за парти в стил Холивуд!?- казвам внезапно и се протягам да си взема чашата.
По дяволите, това е вкусно!
- О, и това е идея.- записва Клеър в тефтера си.
- Харесва ми!- казва Бруг.
- Значи ще да е ХОЛИВУД?- пита Кристина.
- Да е ХОЛИВУД!- вдигаме тост всички.
- Хей.- започва Клеър и потупва с химикалката си по брадичката.- Защо винаги трябва да има лошо момче?
- За какво говориш?- просва се на леглото си до Кристина, Бруг.
- Еми нали се сещате как винаги, във всеки роман, филм, има някой такъв.
- Ерик какъв е? Има си ги и в реалния живот.-  казва Бруг.
- И винаги са тооолкова желани... защо?- започва  да пили ноктите си Клеър.
- Някой хора си падат по недостъпното.- казвам и всички се средоточаваме върху Бруг.
- Какво!?- поглежда ни невинно тя.-  Защо Бен да е повече Fuck boy от Ерик?
- Не е. Но Ерик спи с всяка втора, докато основната причина да си толкова влюбена в Бен е защото до скоро не можеше да го имаш.- казвам.
- И така три години.- засмива се Клеър.
- Не съм с него, защото е недостъпен. Беше.
- А?- питам аз
- Защото... той е зверски сладък, толкова секси, има I.Q. 134, играе футбол, свири на пиано, представя училището ни по Математика, Биология, о и онази презентацията  по История, дето после нервничише, че е  бил на 3- то място. Той е... перфектен.- отпива една голяма глътка през сламката си.
- А нещо по като... за него?- питам.- - Например какво обича, към какво е алергичен, какво го прави щастлив, сещаш се?- добавя Клеър.
- О ами...- тръгва Бруг.
- Алергичен е към мляко. Страно, но сърцето му бие 4 пъти по- бързо от нашето. Така съм чувала. Било някаква диагноза. Обича авокадо, пие кафето си чисто, не си пада особено по салатите, но е готов да убие за малко сочно  месце. Харесва Игрите на глада. И обожава да рисува. Ходи на пиано, не по негова воля. И е във футболния отбор, само защото се изисква от него. Пълен отличник е, но често си позволява да преписва. Това,  че е популярен му  дава възможност да получава с лекота отговорите на тестовете. И разбира се, това не го прави тъп.- избълва изведнъж Кристина. Всички я зяпваме.
- От къде знаеш всичко това?- обръща се към нея Бруг.- Дори и аз не съм обсъждала  тези неща с него.
- А, аз. Просто така съм чувала.- казва невинно рижавата ми приятелка.- Мислех, че и вие ги знаете.
- Хайде по- добре да се средоточим върху партито, какво ще кажете?- бърза да смени темата Клеър.
- Аз ще отида до кухнята да си взема нещо за хапване. Някой?- става от леглото Кристина.
- Стой, ще дойда с теб  и аз да си направя някакав сандвич.- казвам и се изтласквам от канапето, на което седях до преди малко.
- В такъв случай ще може ли и на мен някакъв сандвич?- казва Клеър.
- А за мен някакъв плот.- добавя Бруг.
- И все пак ще обмисля темата на партито да е за принцеси.- усмихвам се.
- Млъквай.- засмива се Бруг и ме замеря с някаква възглавница.
Двете с Кристина се изнасяме.
- Еее.- казвам вече в кухнята, докато мажа някаква филия с конфитюр.- Исках да поговорим.
- Това с Бен преди малко горе ли?- пита тя от другата страна на плота, средоточена в резенчетата кашкавал, които сега реже.- Мислех, че всички ги знаете тези неща.
- Не, не. Да оставим това на страна сега. Исках да поговорим за Пино.
- Пино? И какво за него?
- Ти казваш, че кучето било на твоя семеен приятел Петър, нали? После си поискала Пино от Бруг, защото си искала ти да му го върнеш. Това е, защото си имала някакви симпатии към него. Разбирам.
- И нататък?
- Вчера, докато си разглеждах Twitter, случайно попаднах на пост на Бен. Той гласеше нещо за Пино, неговото куче и как са му го било върнали преди две вечери.
Рижавата ми приятелка веднага надига глава.
- После проверих и се оказа, че Бен и този Петър носят една и съща фамилия и са братя Кристина!
- Аз.
- Кажи ми честно.  Онази вечер с Бен или с Петър си се била срещтнала?!
Тя продължава да ме гледа все така стаписъно.
- Отговори ми!
- С Петър.- казва най- накрая.- Не знаех, че той и Бен са братя! Иначе аз щях да дам на Бруг тя да върне кучето на Бен.
- Нима? И ти  все пак не харесваш Бен?
- Да. Апсолютно.- кима с глава.
- Добре тогава. Ако искаш няма да казвам на другите нищо за това.
- Да, по- добре ще е така.
- Здравейте момичета!- появява се майката на Бруг с две торби покупки в ръце.
- Здравей Аванджелин!- казваме двете с Кристина в един глас.
Госпожа Кънинкстън  е облечена в красива, нежна бяла рокля, косата й е вързана на стегната плитка, по която е наслагала красиви бижута, наподобяващи големи,
рязноцветни  цветя.
- Сандвичи ли си правите? Искате ли да ви помогна.
- Няма нужда. Мерси.- казвам.
С Кристина  бързо си довършваме храната и тръгваме да прибираме.
- Спокойно аз ще довърша.- уверява ни тя.- За утре научили ли сте си?
- Да! Рискът да спиш у приятел по средата на седмицата!- засмива се Крис.
По- късно Аванджелин се качва да ни поздрави всички и съобщи, че в случай че пак огладнеем има Нуделси. И така до края на вечерта планираме тържеството на Бруг и гледаме страшни филми, а накрая се настаняваме по спалните си човали.