От момиче до момиче.

Кристина. Тридесет и втора Глава

1:51

Нанасям лек слои руш и повтарям устните си с матовото червилото на Сю.
- Излизай вече.- чука се учестено на вратата на тоалетната и аз най- накрая отключвам и напускам помещението. Веднага щом отварям, някакво момче ме избутва и нахълтва вътре. Тръгвам по коридора. Познавам всеки милиметър от тази къща, всяка драскотина е свързана с някакъв спомен. С течение на годините, тази къща е станала свидетел на почти всичко. За някои от нас тя се е превърнала във втори дом.
Чувам нечий познат глас, но звучи някак приглушено. Започвам да вървя по стената по посока на гласа. Стигам до стаята на родителите на Бруг. Или да кажа на майка й. Влизам в съседната стая, която е предвидена за гости. Тихо отварям вратата и оглеждам помещението. Добре, теренът е чист. Излизам на голямата тераса, която се свързва пряко със стаята на Аванджелин. Свалям токчетата си и започвам да се катеря по керемидите на покрива. Спомени ме връхлитат. Не бях го правела от години. Тогава родителите на Бруг бяха точно в периода, в който се караха най- много. Ние с момичетата се качвахме чак до тук и следяхме вързастните. Тогава Бруг почти всяка вечер се налагаше да спи в някоя от нас, само и само за да избегне връждебната до краен предел обстановка у тях. Беше ужасно.
Прозорецът е леко открехнат. Знам, че той винаги е отворен, за да влиза въздух.
- Знаеш ли какво Периш? Не мога!- Да, това е Бруг. Знам, че е тя. Нея няма как да я сбъркам.
- Кой ти говори за това?- чувам Бен, някъде едва на метър от мен.- Просто не искам да го правиш.- боже, за първи път го чувам да повишава тон.
Кое да прави?
... - О, ти не си момче. Не знаеш какво е да си момче и определено не знаеш какво се върти в галвата на едно такова! Но аз от друга страна знам!
Карат ли се?
- Ревнуваш ли? Сигурно и Ашли за това е скъсала с теб?
Боже, това беше гадно.
- Дори не я намесвай!- повишава внезапно тон той и аз подскачам.
- Ооо, котето се разбонтува.
- Опитваш се да ме дразниш ли?
- И защо да го правя.
- Не знам, но го правиш. Той те целуна Бруг!
- Беше предизвикан. Не значи нищо!
-Да.- говори вече по- тихо.- Точно както целуна и мен.
- Какво е общото?
- Ти не разбираш!
- Няма нищо за разбиране. Аз как трябва да се чувствам за това, че ти винаги си заобиколен от момичета? Мълча си.
- Но не ги целувам!
Не знам как трябва да се чувствам от факта, че те се карат.
- Знаеш ли какво.- казва отново Бен.- Аз се махам!
- Чакай.- спира го внезапно Бруг.
Аз прехапвам устни.
Отново мълчание.
- Не забравяй да си вземеш якето на излизане.
Аз не бих имала смелостта да му го кажа. Не бих имала смелостта да го пусна да си тръгне.
- Дадено.- казва той. Чува се трясък на врата.
Сякъш тази стая е прокълната.
Аз бързо се прибирам обратно вътре. Хващам обувките си с два пръста и отварям тихо вратата, точно за да видя как Бен влиза във стаята на Бруг.
- Какво става?- появяват се Сюзън и Клеър.
Трите отиваме в стаята на Аванджелин.
- Добре ли си Бо?
- Не ме наричай Така!- озъбва ми се тя.
- Само спокоино.- казва Сю.- Всичко ще се оправи.
- Няма нужда да се оправя. Нямам нужда от него. Нямам нужда от никого. Не мога да повярвам, че съм била влюбена в него толкова време и че издържах цели три седмици! Днес е моят рожден ден и няма да позволя той да го развали.- става тя.- Хайде просто да излезем и да забравим за това, става ли?
- Точно така момиче!- казва Клеър.
От долу се чуват викове, защото явно някой е открил колко е студена водата във вътрешния басейн.
2:45

Повдига ми се.

Влизам в стаята на Бруг. Тя е празна. Сега си мисля как ще отида и ще се хвърля върху някакъв фотьол и заспя за винаги.
Прозорецът на балкона е широко отворен и пердетета се веят. Вижадам Бен, застанал с гръб и да гледа звездите.
- Само не се самоубивай.- правя няколко крачки към него.
Той изтръпва, явно стреснал се от внезапното ми появяване.
- Няма да се самоубивам.- усмихва се.
Аз отивам до вратата и врътвам ключа. После до леглото на Бруг, от където изваждам кутият пълна с всякакъв вид алкохол и взимам бутилка Belyes. Ако ще се пие, да се пие.
Отварям бутилката и отпивам пет дълги глътки.
- Боже, гърлото ми гори!
Той се засмива и поема бутилката.
- Как е тя?- отпива.
- Изненадващо добре. Май се напи с бирения понк.
Той кима мълчеливо и отпива отново.
- Как е пино?
- Липсваш му.
- Така ли?- усмихвам се.
Няма как да липсвам на кучето. Та той прекара само половин час с мен. Но Бен няма как да го знае.
3:28

Панталоните падат на пода.
Той хваща ръцете ми и започва да целува корема ми. Явно с Ашли са се осъвършенсвали взимно. Сваля бельото ми и го захвърля на някъде. Чувствам се по- възбудена от всякога.
- Стой! Аз...- тръгвам да казвам, но после се разколебавам и устните ми намират неговите.
- Знам какво щеше да кажеш.
- Не.- шепна.- Вече не.
Вече нищо няма значение. Тая тези чувства в себе си от цяла вечност. И за какво? За да не нараня приятелката си? Не мога! Искам го. Веднъж и аз ще наруша правилата.