Ретроспекция:
Навън валеше. Лондон беше все така тих и тъжен. Хората бяха по къщите си, а дъждът продължаваше да капе тихо и спокойно. Колите бавно караха през вече наводнените от дъжда улици. Анабел седеше в стаята си и безшумно гледаше през прозореца. Стоеше така докато майка й не влезе в стаята.
Край на ретроспекцията.*
Гледна точка на Анабел:
- Скъпа, с баща ти отиваме у Карън. Ела, ако искаш. - каза ми мама.
- Ъм, не знам мамо. Предпочитам да остана и да прочета някоя книга. - отговорих й.
- Добре, както искаш. - въздиша тя. Целуна ме по челото и се чу, че входната врата се затвори. Аз легнах на леглото и започнах да чета Шекспир. След 2 часа майка ми и баща ми се прибраха. Мама отиде в холът ни и запали камината. Аз станах и отидох при нея. Каза ми да наглеждам огъня, а аз се съгласих с нежелание. Отново взех книгата си и бавно продължих да чета страниците на "Ромео и Жулиета". Потънах в унес. Малката ни къща се топлеше от уютният огън. Докато четях заспах на дивана. Събудих се от остра миризма. Всичко около мен гореше. Видях майка ми и баща ми да лежат мъртви на пода целите обгорени. Бързо станах и се доближих до тях. Побутнах майка ми и баща ми и се молех да бяха живи. Не усетих и удар от сърцата им. Тичайки минах покрай тях, отидох в стаята си и пъргаво започнах да подреждам някои от най-важните неща за мен в един куфар. Почти цялата ни къщата беше изгорена и реших да изляза. Потърсих телефона си, но не го намирах. В стаята ми бавно се разрастваха пламъците на горещият огън. Взех куфарът в ръцете си и държейки го с едната ръка се опитах да го пренеса до вратата без да изгоря. Другата си ръка бях сложила на устата и носа си и се опитвах да не вдишвам от дима. Всичко около мен гореше. Кашлях от дима. Очите ми се насълзиха от парещият пушек. Задавях се и умирах във всяка минута в която се забавех. Опитах се да побързам и го направих. Успях да изляза. Оставих куфара и паднах на земята изморена. На сутринта се събудих от леденият дъжд. Къщата ми бе обгоряла да основи, заедно с родителите ми. Станах бавно, опитвайки се да преглътна случилото се. Не можах и бавно се разревах. Взех куфара си и тръгнах на някъде без посока. Скитах се така с дни, умираща от глад и жажда. Имах пари, но ги похарчих за храна още на първият ден. Обикалях. Дойде зимата. Освен от жажда и глад, умирах и от студ. Скитайки всяка вечер спях на земята или в най-добрите случаи на някоя пейка. Един ден скитайки стигнах пред огромна къща, имение. Почуках на вратата.
