Хари все още стоеше вцепенен от изненада. Значи любовта му го помнеше, въпреки всичко? Той беше един от най-щастливите хора на света, не се беше чувствал по-добре преди. Прегърна я за пореден път и я прилепи към себе си. Наистина я обичаше, щеше да се срине напълно, ако я загубеше. Майка му, Джема, а сега и Анабел - нямаше да го понесе по никакъв начин. Но лошото беше, че щеше да се обвинява цял живот. Той беше един от главните хора, дори мога да заявя - единственият човек, който беше убил всички тях. Всъщност майка му не беше умряла от болест, ами от убийство. Именно Хари я уби.
Всичко се случи в една тъмна и спокойна вечер в Лондон. Хари беше весел, беше поканил приятели и бяха направили парти. Цигарен дим, алкохол и странен аромат бяха навсякъде из апартамента на семейство Стайлс. Ан дори не подозираше за партито, което така "покорният" й син беше организирал, докато тя работеше нощна смяна в онзи бар. Всъщност тя не беше недоволна от заплата си, беше й напълно достатъчна, а и като прибавим приходите, които получаваше заради раздялата си с бащата на децата си - беше предостатъчна. Съвсем нормално отглеждаше двете си деца, опитвайки се да ги накара да забравят за баща си. Обаче Хари искаше нещо повече. Беше му омръзнало да стои в стаята си, обикновено замислен и учейки. И тогава всичко стана. Ан се прибра по-рано от работа и момент след това се почувства предадена. Завари Хари да пуши джойнт заедно с още няколко момчета и да се смее изтерично. Ан се приближи до момчетата, развали партито и взе цигарата от сина си. Хвърли я през прозореца. Синът й само се усмихваше глупаво, а перфектните му зеници се бяха разширили до огромни размери. Очите на самотната майка се напълниха със сълзи. Тя не беше очаквала това от сина си. Именно от Хари. Не го беше очаквала от него. Никога. Хвалеше се на клиентите и шефът си, които споделяха, че децата им имали проблеми с тревата - че точно нейният син не се е докосвал до такова вещество. Целият й свят се срина, когато го видя с онази цигара. Хари продължаваше безсрамно да гледа майка си в очите, без дори да осъзнава какво беше сторил преди малко и именно - беше изгубил цялото доверие на майка си. Ан потърка очи и след малко стисна буза. Не спираше да го гледа в очите. Нещо й прошепна в ухото, че трябваше да го спре и малко след това ръката й силно удари бузата на Хари. Той не очакваше ударът на майка си, но като че ли бързо изтрезня от ефекта на джойнта и започна да отсъпва назад в срам, тъга, страх и омраза към майка си. Ужаси се, когато разбра, че е достигнал края на стената - шкафът в, който бяха всичките ножове и прибори за хранене. Една налудничева идея му хрумна. Ако, можеше да върне времето назад би бил го направил. Щеше да съжалява солено заради тази си идея. Той бързо извади нож от шкафа и прониза изгубената си майка точно в корема, под сърцето. Жената разшири поглед и..това беше последният й жив миг. Тя падна на земята, пронизана. Изпищя за последен път и започна бавно да издъхва. Щом се осъзна, Хари, клекна до майка си на земята и започна да ридае. Положи главата й в скута си. Молеше се на Бог да се оправи, дори да сънуваше. Тогава Хари, само на 15 години уби майка си. Под влиянието на наркотици.
