Гледна точка на Анабел:
Лежах в леглото често. Много рядко ме изкарваха навън и то това беше, когато бях почти откачила от скука. Хари често идваше, но разбрах, че си беше намерил работа. Беше ми интересно какво работеше и дали все още се дрогираше. Ръцете ме боляха, а сърцето още повече при спомена за случката и за това, което го предизвика. Наистина много съжалявах за Джема, но разбрах, че не биваше да се режа за това. Не знам защо, но болката ми харесваше. Някак си тя ме допълваше. Може би, ако се погледнех след 10 години и видех какво ми харесваше щях да почна да се чудя дали да се смея или да плача. Лежах си в леглото, когато получих потресаващи новини. Включих телевизорът - единственото ми средство към външният свят и забавление и тихо започнах да превключвам по каналите.
- Днес в 17:00 е била простреляна Джема Едуард Стайлс. Известна е с това, че е сестра на наркодилърът Хари Стайлс, който е строго - издирван из цялата страна. Момичето е било простреляно от 3 изстрела. Стрелецът е бил Зейн Джаавад Малик, който беше осъден на 2 месеца затвор за побой и разпространение на дрога. Досъдебното производство ще се състои на 5 май. Очаквайте още подробности в късната ни емисия в 22:30. Приятна вечер! - каза жената на телевизора. Щом разбрах в гърлото ми заседна бучка. Джема беше мъртва. Джема не бе жива повече. Тя не съществуваше на този свят повече. И това беше заради онзи боклук. Трябваше да си плати. Щях да съдействам на Хари, който щеше да свидетелства срещу Зейн..Когато си помислих за Хари се отвратих. Беше ме излъгал, че работи..Работил е като нарко-дилър. Сълзи от гняв и тъга засипаха цялото ми лице. Не знаех какво да кажа. Бях бясна на Хари и ужасно тъжна за Джема. Зейн съсипа живота ми, а Хари го довърши. Те двамата ме довършиха. Вече абсолютно исках да умра. За какво трябваше да живея? Нашите бяха мъртви, Хари беше долен лъжец, а Зейн е пълен проклетник. Колко хора умряха заради него. Трябваше да се махна. Трябваше да се разкарам от този град. Даже може би от цялата държава. Може би щях да живея нормално, да работя в някоя книжарница и да изкарвам добри пари. Да се влюбя в добро, умно и красиво момче, което щеше да ме обича с цялото си сърце. Щяхме да си имаме 1 дете и щяхме да го кръстим на майката на съпругът ми. Щяхме да живеем щастливо и да умрем заедно. Да, но това се случваше само по филмите. Не исках друго момче. Исках само Хари. Исках само изумрудените му очи, розовите му устни, многото къдрици и начинът по, който ме караше да се чувствам специална. Да, караше ме да се чувствам като единственото момиче на света. Но него го нямаше. Той не беше с мен в труден за мен момент.. Кого залъгвам? Той беше винаги до мен. И го исках. Исках начинът по, който ме караше да викам от удоволствие под него. Караше ме да съм единствената. Единствената за него.
Легнах на леглото. Възглавницата ми беше мокра от сълзите паднали от лицето ми. Загасих лампата. Завих се с одеалото. Чух шумотевица. Шумът беше ужасен и реших да стана. Взех пантофите си и излязох. Подадох глава от вратата. Видях, че Хари тичаше след някаква количка. Забелязах един лилав кичур. Джема. Хари тичаше след Джема. Сърцето ми се сви. Затичах се към него. Той падна на коленете си. Забелязах, че скри лице в длани. Отидох до него и го докоснах леко по рамото. Той хлипаше тихо. Хванах го за ръката и му помогнах да стане. Показах му да седне до мен на седалката. Така и направи.
- Джема си отиде, Ан. Нея я няма вече. - каза тихо той, като сълзи се стичаха по бузите и падаха на коленете му. - Няма я.
- Шшт, тихо. Ще се оправим някак си, ще видиш. - отвърнах му и го прегърнах.
Хвана ме силно. В този момент той имаше нужда от мен най-много. Най-накрая бях с него, когато имаше нужда. Най-накрая му показах колко го обичах и не исках неща без да връщам в замяна. Показах му какво значеше за мен. Показах му, че нямаше значение какво беше направил, аз го обичах. Надявах се да разбере това и да не крие нищо от мен повече. Това беше истината.
