СЛЕД 12 ДНИ:
Сватбата щеше да се състои точно в този ден. На 12 април. На 12 април аз щях да стана законна съпруга на Брендън Джеймс Трой. Той щеше да ме притежава и да прави, каквото си искаше с мен. Или поне така си мислех. Няколко прислужници оправяха роклята ми. Признавам роклята беше удивителна и беше като за принцеса. Последни щрихи добавиха като сложиха воалът и той се спусна пред очите ми. Държах букет червени рози и просто се надявах този ден да беше шега или да не се състоеше. Излязох от стаята и бавно слязох навън. Целият двор беше украсен като за сватба. Имаше олтар, пътека от розови листчета и много столове. Фонтанът, който обожавах пръскаше тънки струйки вода. Брендън ме гледаше с усмивка на лице. В тълпата забелязах Хари. С още по-бавни крачки се приближавах към бъдещият си съпруг. Дъхът ми се забавяше и започна да ми се вие свят. Леля Мария ме държеше от едната ми страна. Бавно ходехме. Всички ме гледаха. Забелязах, че една сълза капна на бузата ми. Най-накрая стигнахме до него. Свещеникът започна да чете.
- Брендън Джеймс Трой, взимате ли Анабел Къртни Блек за своя законна съпруга? - този въпрос накара коленете ми да олекнат, а отговора още повече.
- Взимам я.
Поех си дълбоко въздух. Брендън ме гледаше подло, а аз го мразех още повече. Забелязах, че Хари го гледаше с омраза. Болеше ме страшно много и трябваше да направя нещо. Трябваше да се махна от тази подла картинка в, която аз бях обект на насилие. Психическо насилие.
- Ами вие, Анабел Къртни Блек, взимате ли Брендън Джеймс Трой за свой законен съпруг?
Край, трябваше да направя нещо. Трябваше да се махна. Премигнах. Подхванах страните на булчинската си рокля, събух токовете си и се затичах към улицата. Всички ме зяпаха. Бягах. Стигнах до улицата. Не ме интересуваше фактът, че имаше коли. Бързо изтичах. Чувах как Брендън викаше зад мен. Тичах с всички сили докато не се спънах в един камък. Паднах и се ударих леко. Кракът ме заболя. Независимо от всичко продължих докато не стигнах до една върба. Седнах под нея, за да погледна какво ми беше на кракът. Целият кървеше. Адски много ме болеше. Стисках очи от болка и се чудех какво да правя. Забелязах сянка пред себе си. Хари седеше и ме гледаше. Страшно много кръв изтече от кракът ми и го помолих да ми помогне. Той ме хвана за кръста, повдигна ме на ръце и с бавни крачки тръгнахме към най-близката болница. Няколко сълзи се стекоха по лицето ми, но те бяха от болката. Хари бързаше и изглеждаше много притеснен за мен. Най-накрая стигнахме в болницата. Долната част на роклята ми беше в кръв. Сестра ни видя и бързо повика лекари. Сложиха ме на количка, а Хари ни следваше навсякъде. Влязох в операционната.
