Момичето спря да плаче и избърса сълзите си.
- Извинявайте, наистина се срамувам от постъпката си. За пари за влязох в апартамента ви с взлом и..- започна тя.
- Не се извинявай. Така и така, не разбрах името ти? - казах по-скоро въпросително.
- Името ми е Ники. Никол, де. - каза и се засмя.
- Е, Ники спри да плачеш. Всичко ще се оправи, спокойно. :) - казах и й се усмихнах.
Стояхме дълго и си говорехме. Каза, че обичала да пее, а аз я накарах да изпее Safe & Sound - Taylor Swift. Тя го изпя перфектно. Аз се изумих какъв талант беше пазила в себе си. Поздравих я за върховното й изпълнение и взех телефона си от масичката до мен. Една от раните ме заболя много. Звъннах на Хари, но той не вдигна. Настоятелно продължих да звъня и докато го правех кръжах из стаята притеснено. Наистина не исках да наранява Зейн, защото после щяха да го вкарат в затвора, а ние в един вид се прикривахме. Най-накрая той вдигна. Чувах как Зейн крещеше от болка, а Хари изръмжа нещо на телефона. Гърлото ми ме стягаше. Хари можеше да е убил Зейн. Взех чантата си и Ники подръка и тръгнах към колата. Бавно запалих акумолатора и поех дълбоко въздух. Тръгнах да карам към мястото, знаех го защото се върнахме оттам. Забелязах Зейн да лежи на пода мъртъв. Първоначално не видях Хари. Приближих се до Зейн, а той дишаше учестено.
- Последното, което искам да ти кажа е, че..Не съм искал да те нараня, просто това беше моята любов. - каза и пулсът му се забави. - Прости ми, моля те.
Няколко сълзи се стекоха по бузите му. След това последваха и няколко от моята. Зейн умираше. Нямаше какво да направя. Беше твърде късно. Просто лежах до него в последните минути и се надявах някакво чудо да го спаси. Но, не нямаше какво да го спаси.
- Обичам те. - каза с последен напън и издъхна в ръцете ми.
Още няколко сълзи паднаха от лицето ми. Болеше ме много. Много.
