Chapter 4 - I can't live without you

1.6K 61 0
                                        

Прегърна ме и ме доближи към тялото си. Стояхме така. Сетих се, че сватбата наближаваше, а Зейн щеше да си дойде скоро. Хари изглеждаше тъжен затова го целунах леко и го прегърнах още по-силно още веднъж. Върнахме се при леля Мария.

- Деца, аз ще ставам. Отивам да си почина. И забравих - вечерта ще има тържество по случай сватбата. Облечете се прилично. - каза ни Мария и се оттегли.                                                                                                                 * * * 

С Хари отново стояхме в градината. Загледах се в падащата вода. Какво щеше да стане с мен след сватбата? Какво щеше да прави Зейн с мен? Какво щеше да прави Зейн с нас след като разбереше за увлечението ми с Хари? Засега просто се наслаждавах на компанията на Хари и просто се опознавахме без по-същински работи. Заговорихме се. 

- Е, имаш ли братя или сестри? - питах го аз. 

- Една сестра. Джема. Замина още когато беше на 19 за Америка. Там иска да учи. - каза ми той напълно искрен и се засмя. - Ти? 

- Мне. Единствено дете съм. - казах аз и се натъжих, когато се сетих за родителите си.  Продължихме да разговаряме докато една от камериерките не ни извика, за да се приготвим за "бала". Качих се в стаята си. Облякох една морско-синя рокля и сложих колие подарено от Зейн със страхотен син камък. Може би единственото нещо, което ми бе подарил и ми харесваше. Накъдрих косата си и я вързах на опашка. Беше къдрава опашка.
 Напръсках се с парфюм и излязох от стаята си. Отидох в стаята на Хари. Беше облякъл черен смокинг, а къдриците му бяха прибрани назад. Зелените му очи се открояваха в стаята. Когато влязох все още се оглеждаше в огледалото.

- Как изглеждам? - пита ме той и се усмихна след, което ме прегърна и ме целуна нежно. 

- Страхотно, разбира се. Ами аз? - питах го в обратен отговор                                                    

- Прекрасно.

Чу се почукване и бързо се махнах от хватката му. Извика ни леля Мария като ни каза, че ни чака в главната зала. Да, в имението имаше зали. 

В залата имаше много хора като засякох някои с дълги бални рокли, а останалите с къси прилепнали роклички. Зейн седеше до една и ме гледаше подло като нашепваше нещо в ухото й. Реших да му го върна и прегърнах Хари силно. Той се изненада и дойде при нас. 

- Е, скъпа..Забавлявате ли се? Все пак това е нашето парти. - думите му ме пронизаха. Не исках да се женя за него определено. Преглътнах.                                  

- Разбира се. Повече от колкото предполагаш. - казах и се усмихнах самодоволно след като видях изненаданото изражение на тъмноокият.  Започна валс. Хари ми предложи да танцуваме, а аз се съгласих. Хари хвана ръката и кръста ми и се завихрихме в танца. Танцувахме бавно, но красиво. По едно време Хари ме наклони и ме целуна придържайки кръста ми. Нощта беше като приказка. Чернокосият седеше с напитка в ръка и ни гледаше. По изражението му си личеше, че не му бе приятно да ни гледа. Ускори напитките и когато достигна неброим брой дойде до нас двамата. Хари държеше ръката ми, когато Зейн започна да крещи. Залата утихна. Караха се. Бях замаяна от въздуха и казах и на двамата, че ще изляза на чист въздух. Така и направих. Застанах на парапета на балкона и бавно вдишвах и издишвах въздуха докато осмислях случилото се. Чух стъпки зад мен. Зейн се приближи до мен, а дъхът му смърдеше на алкохол. Приближи се опасно близо до мен. Целуна ме по врата. Аз се опитах да се отдръпна, но хватката му бе твърде силна. Накара ме да остана толкова, колкото за да направи непоправимото. Целуна ме. Аз обаче успях да се отдръпна, хванах страните на роклята си и се затичах към балната зала. Хари седеше и щом ме видя, че тичам се приближи с бърза крачка към мен. Попаднах в прегръдката му. Той ми показа любов, жажда, страст. Зейн ми показа колко отчаян беше, що за стока беше той. Още повече не исках да се приближавам до него.

LostWhere stories live. Discover now