Хари положи Джема на дивана. Горката едва дишаше.
-Хари, да извикам ли линейка? - попитах го аз, бързайки.
- Не, донеси аптечката. Горе в стаята ни е. - отговори ми той притеснен.
Донесох му аптечката. Изглежда не знаеше как да използва нещата в нея и му казах, че ще я превържа, понеже знаех как. В училище учихме първа помощ. Взех малко йод и памук и започнах да мажа раните на Джема. Очевидно страшно я болеше, но можеше да умре, ако не й помогнех. Превързах всичките й рани. Взех малко вода и изчистих кръвта по лицето и ръцете й. Тя не помръдваше.Спеше тихо, а Хари обикаляше из къщата очевидно много притеснен. Джема се размърда.
- Хари, ела тук! Джема се събужда.- извиках аз въодушевено.
Хари изтича и дойде при мен. Седна на един стол до мен и хвана ръката й. Една сълза падна от окото му. Болеше го. Болеше го да гледа сестра си да страда. Лилавата коса на сестра му се спускаше върху раменете й. Най-накрая тя отвори очи. Опита се и се усмихна на Хари щом го забеляза.
- Боли ме, Хари. Много ме боли. - изстена тя, а Хари помръдна неспокойно.
- Кой ти го причини? Кой ти го причини, Джема? Кой те нарани? - попита я той настоятелно, готов да иде и да убие този, който беше причинил това на Джема.
Аз стоях и гледах, като треперех. Личеше си, че Джема бе добро момиче и имаше добро сърце, като това на Хари. Явно бяха отгледани по този начин. Възхищавах се и на постъпката на Хари. Макар да беше по-малък от нея, той беше готов да защити сестра си, дори това да му струваше живота.
- Зейн. - отговори тя преди отново да заспеше.
Хари сви юмруци и стана от малкият стол на, който беше седнал. С бързи крачки отиде до горната стая, взе якето си и се върна.
- Хари, къде отиваш? - попитах го аз, като се надявах да не отиваше при Зейн.
- Отивам да покажа на онзи боклук как трябва да се държи със сестра ми! Ти стой тук, може да трябва да помогнеш на Джема. Моля те, наглеждай я.- каза той бързо след, което излезе. Сърцето ми се разтуптя. Не знам какво щеше да направи на Зейн. Да, Зейн си го заслужаваше, но не исках Хари да напревеше нещо за, което после щеше да съжалява.
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ХАРИ:
Бях бесен. Щях да покажа на онзи боклук как трябваше да се държи със сестра ми. Беше й причинил толкова болка, можеше да я осакати.Натиснах педалът на скъпата си кола до макс и просто карах бясно към шибаният си братовчед. Веднага щом паркирах, без да почукам влязох в имението. Там седеше Зейн. Пиеше чай.
- Виж, виж, кой довел вятърът този път! - каза Зейн и ме издразни, което преливаше чашката.
Вдигнах го от стола и го ударих с всичка сила. Щях да покажа на този мръсник, че тази игра се играеше от двама и определено той не печелеше. Разбих устата му, а той ми отвръщаше.Продължавахме да се бием. Не можеше да разбере с кой си имаше работа. Сритах го, отвратен от него. Чух шум зад себе си. Познат глас. Джема. Обърнах се и видях, че Анабел държеше Джема за ръката, като й помагаше да не падне.
- Хари, спри. Мога сама да решавам проблемите си. Това, че този нагъл идиот се мисли за нещо повече от долният боклук, какъвто е – не е твой проблем. Съответно няма нужда да страдаш заради него, ясно? - каза тя бързо.
- Ти можеш да решаваш проблемите си?! Заради това си в такова състояние и този нещастник те е подхвърлял насам натам, като боклук! Няма да ти разреша да се оправяш сама, не и този път! - отвърнах й аз, като крещях, защото бях силно раздразнен.
- Хари, тя е права. Моля те спри. Не прави нещо за, което ще съжаляваш, защото след това ние ще страдаме. Успокой се. Полицията ще свърши работата си. - каза ми Анабел, а след думите й няколко полицаи нахлуха в имението, което познавах тъй добре и отведоха Зейн.
Джема се разплака. Очевидно имаше емоционален срив. Отидох до нея и я прегърнах.
- Всичко свърши, Джем. Няма как да те нарани повече. Никога, обещавам. - казах докато я прегръщах и я милвах по косата, а тя все така ридаеше тихо.
