Гледна точка на Анабел:
Джема седеше дълго в прегръдката на Хари и хлипаше тихо. Очевидно бе преживяла много. Знаех, че Зейн е гадняр и би я наранил по много психически начини, но не вярвах да я нарани физичиески. Явно тя го беше ядосала страшно много, за да я удари или по-скоро да кажа пребие. Трябваше да разбера какво се е случило. Трябваше да разбера защо я беше наранил така. Както казах по-рано тя беше добро момиче и не вярвах да го беше издразнила така. Това и реших да направя. Хванах я под ръка и заедно с Хари тръгнахме към вкъщи. Той изглеждаше много притеснен за горката си сестра и се беше запотил. Беше ми жал за него. Не исках да страда. Нито един от двамата. Бавно ходехме към дома ни. Прибрахме се и отново положихме Джема на дивана. Хари ми каза, че ще иде да приготви стаята за гости, а аз кимнах. Остави ни сами. Седнах до Джема на същото столче.
- Джем, знам, че не ти е приятно да говориш за това, но..трябва да ми кажеш какво се случи. - казах аз като забелязах страхът в очите й.
Наистина не ми беше приятно да я разпитвам и да я карам да си спомня за онзи момент, но трябваше да разберем защо онзи задник я беше наранил по този начин. Тя надигна глава, като една сълза се спусна по бузата й.
- Добре, ще ти разкажа.. - започна тя. - Бяхме у Зейн, когато всичко започна. Седяхме и гледахме филм, ядохме пуканки. Сетих се как Хари ми беше разказал как те е наранявал отново и отново без да му мигне окото. Знаех, че не беше правилно да бъда с него. Реших да го попитам защо го е правил...Той се опитваше да отрече всичко и заяви, че брат ми е лъжец. Ядосах се, станах и му казах, че вярвам на Хари. Той просто се ядоса, изкрещя нещо и отиде в друга стая. Отидох при него, защото не исках да оставям нещата недовършени и исках да разбера защо ти го бе причинил. Видях как шмъркаше бял прах, знаех че бяха наркотици. Отидох, взех ги от ръцете му, а той ме удари. Започнах да му се моля да спре, но той не се спря. Когато се усетих всичко ме болеше и се сетих да дойда при вас. Успях и това беше последното, което си спомням.
Ококорих се. Тя беше в това състояние заради мен. Аз бях виновна за нейната болка. Изведнъж бучка заседна в гърлото ми. Прехапах лявата си буза, но това не попречи на сълзите да се стечат по бузите ми. Вината засегна цялото ми сърце. Скрих лице в длани.
- Ан, добре ли си? - побутна ме леко Джема. - Ан?!
Хлипах тихо в ръцете си. Наистина тя не заслужаваше това, а го е получила заради мен. Исках да потъна вдън земя. Исках да бъда на нейно място, да поема болките и раните й. Не исках тя да страда за мен, исках да намеря начин да изкупя вината си. Получих сърцебиене. Трябваше да оправя кашата, трябваше да я оправя. Леко ми призла.
- А-аз ще с-си легн-на. - казах на Джема леко заеквайки и станах от стола. Леко залитах. Краката ми се преплитаха. Бавно, държейки за парапета се качвах по стълбите. Засякох се с Хари. Краката ми омекнаха. Чувствах се уморена. Паднах.
