С Хари често излизахме навън и се сближихме много. Все още ни бяха нарочили дата за сватбата, но аз просто игнорирах факта, че трябваше да се женя за Зейн. С Хари веднъж излязохме пред двореца (така наричах имението) и се разхождахме. Събирах всички цветя, които видях и закачих няколко в косата си.
- Нека ти помогна. - каза ми той и закачи няколко цветя в косата ми. Гледаше ме сякаш не бях предмет на желанията си. Това ми харесваше. Толкова се сближихме, че се разбрахме какво да си подарим на рождените дни. Седнахме на пейката, която беше близо до фонтан близо до имението. Говорехме си за живота.
- Майка ми почина отдавна.. Баща ми живее отделно в Манчестър, а аз съм тук в Лондон. Баща ми ми купи къща тук, но аз нямам какво да правя и реших да идвам на гости на Зейн, защото ми е скучно. Така и се запознахме. - каза ми той.
- Съжалявам за майка ти. - казах му искрено и се разплаках, защото се сетих за моята.
Той ме прегърна и ме успокои. Зейн дойде. Погледна ни странно, но разтърси глава.
- Е, Хаз, ще дойдеш ли с мен до The Night's Shadow? Ема ще бъде там. Нали знаеш, гаджето ми. - каза той на Хари напълно игнорирайки, че бях там.
- Мне, благодаря. Ще остана тук. - каза той и очевидно очакваше реакцията на тъмноокият.
- Както пожелаеш, дядко. - каза той и го сръчка, като се пошегува.
Зейн си тръгна. Останахме само ние двамата отново. Попитах го защо не искаше да отиде, а той ми каза, че просто иска да остане с мен. Отидохме да обядваме. Друг факт за, който Хари не знаеше беше това, че след 12 дни щях да се женя за Зейн. Седнах на масата, като Хари джентълментски побутна стола ми за мен. Готвачките сервираха яденето. Леля Мария започна да яде възпитано от чинията си. Аз направих същото. Хранехме се, когато Мария прекъсна мълчанието.
- Е, Хари..Как ще бъдеш облечен на сватбата? Все пак ти ще си шафер.. - тя каза напълно неподозираща за идващата буря. - Лельо, за какво говориш? Не разбирам. Кой ще се жени? - пита той недоумяващо. - Зейн не ти ли каза? Анабел и Зейн ще се женят след 12 дни. Ти ще си им шафер. - отговори тя. - МОЛЯ?! - каза той и тресна масата. Избяга в другата стая. Чух, че чупеше неща.
Аз станах след него. Потичах и стигнах при него. Нерво обикаляше из стаята си. Целият беше потен, личеше си че беше нервен. - Ъм..Хаз, защо се ядоса толков много, когато разбра, че ще се женим? - питах го аз и очаквах отговора му толкова нетърпеливо. - Защото онзи боклук не те заслужава. Защото ти си толкова прекрасна, хубава, добра, мила, чиста, свободна, ти си перфектна! Не те заслужава. Ще те третира като животно и ти.. ти не го заслужаваш. Преживяла си толкова много, а сега ще трябва да живееш с него за да угодиш на леля ми! Няма да го позволя. - каза той като ме гледаше в очите без дори да примигне.
- Но, аз.. Не разбирам. Защо ти пука? - питах го аз като не разбирах, защото бях твърде наивна.
- Влюбен съм в теб, Анабел! Заради това. - каза ми той и ме придърпа към себе си, а след това ме целуна страстно. Аз му отвръщах. Макар, че бях много по-ниска от него се надигнах на пръсти, за да стигна до него. Това бяха всичките ми скрити емоции. Наистина го харесвах, но не го осъзнавах. Той беше мъжът за мен. Той.
