Лекарите ми превързаха крака. Дни след това ме изписаха от болницата. Хари ми помогна да се приберем. Положи ме на леглото си и ми донесе поднос със супа и храна. Хапнах и му благодарих. Честно казано той правеше твърде много за мен. Обаче аз оценявах това и нямаше да остане без награда. Обещах си да му помогна, когато имаше най-голяма нужда от помощ. Всеки ден се грижеше за мен. Крака ми се оправи. Веднъж той седеше на дивана и гледаше някакво готварско шоу. Отидох до него и го целунах леко по бузата, като увих ръцете си около врата му. Той ми отвърна. Седнах в скута му с все още увитите си ръце. Той ме гледаше все така влюбено. Сърцето ми се разтуптя. Той беше най-хубавото нещо, което ми се беше случвало. Той. Наблюдавах блестукащите му очи. Имаше такъв пламък. Пламък, който не бях виждала от много отдавна. Спомнях си, когато преди дни щях да се женя за Зейн. Как щях да бъда неговата играчка. Но се спасих. Спасих се от този зъл коварен капан. Нямаше да бъда обект на някаква глупава цел. Не знам дали от нещо друго или просто от умората, но целунах Хари. Той ми отвърна. Очевидно искаше нещо повече. На мен това не ми пречеше, но прибързвахме. Казах му го, а той изглеждаше леко разочарован. Аз станах от него. Отидох в кухнята. Подпрях се на плота и се замислих. Ако искаше да спим, можех да му позволя. Но, не бях готова. Сипах си вода и я изпих до последната капка. Чух, че вратата се затваряше. Външната врата се затваряше. Хари излизаше..Това беше лошо за мен. Хукнах, за да видя къде се намираше, но видях само, че черна кола беше спряла пред къщата ни и с крайчеца на окото си забелязах, че Хари седеше на едната от 2-те предни седалки. Щом излезе в ръцете си държеше странно прозрачно пликче. Наркотици. Хари се дрогираше. След като отместих поглед от ръцете му забелязах, че на шофьорската седалка седеше Зейн. Излязох пред къщата. Исках да ме забележат и да видя реакцията им. Веднага щом Зейн ме забеляза запали колата и тръгна на някъде. Определено не исках Хари да се дрогира. Трябваше да го спра по някакъв начин. Забързах ход и отидох при него. Щом ме видя веднага спри пликчето с наркотиците зад себе си.
- Хари, защо се дрогираш? Какво те накара да стигнеш дотук? И какво правиш изобщо с Зейн? - питах го.
Бучка беше заседнала в гърлото ми и във всеки един момент щях да се разрева.
- Аз..Не мога да ти кажа. И защо изобщо ме преследваш? Това си е моя работа? Това, че живееш у нас не значи, че можеш да се чувстваш у дома. - каза ми той грубо, като усетих гневът в гласа му.
- Аз..аз..Щом не ме искаш, трябваше да ми кажеш! Ще се преместя някъде другаде и няма да нарушавам спокойствието ти. Трябваше да ми кажеш преди изобщо да ми даваш надежди. - казах му аз и се обърнах, като тръгнах да оправям багажа си, но голямата му ръка ме хвана и ме издърпа към себе си.
Хари ме хвана за кръста и ме целуна. Аз му отвръщах. Имах нужда от него. Той беше моят свят. Той. Никой друг. Подпря ме на стената, като аз съблякох тениската му. Целуна ме страстно по врата. Отвръщах му.
- Хари..Хари, спри. Нека поне да влезем вътре. - казах му аз.
Хвана за ме бедрата и ме пренесе до къщата, като бутна вратата с крак. Хари беше останал без тениска. Захапа ме за вратът. Аз изстенах. Той съблече тениската ми, а аз останах по късите си дънки и сутиен.
