Стоях дълго в прегръдката му. Наистина го обичах и той ме обичаше. Станах и реших да си взема един хладък душ, за да се разсъня. Изкъпах се и увих една кърпа около тялото си. Хари се беше облякъл и държеше странното пакетче отново. Шмъркаше. Преоблякох се и отидох до него.
- Хаз, защо го правиш? - седнах на леглото до него.
Нямах намерение да се караме. Просто исках да разбера защо се друсаше. Може би аз бях причината? Всичките ми проблеми се изсипаха на главата му, включително и проблемът със Зейн, сватбата и крака ми. Всичко се връзваше с мен. Аз бях проблемът. Аз.
- Аз ли съм причината? Знам, че те занимавах прекалено много с проблемите си, но това не е решението, Хаз. Мога да си тръгна, ако искаш време, но ако си ме обичал поне малко ще те помоля да не го правиш.. - казах му аз притеснена.
Хари хвана двете страни на бузите ми и ме гледаше.
- Ти ли? Ти. Как въобще можеш да си го помислиш, Ан? Ти си най-прекрасното нещо, което се е случвало през живота ми. Обичам те, Анабел. - каза ми той, а след това последва нежна целувка по челото ми.
Бях объркана. Какво го караше да се дрогира? Ако не бях аз, кой щеше да бъде? Кое беше нещото, което го караше да се убива и да умира бавно с всеки един ден? Зейн. Зейн беше причината. Бях убедена, че беше той.
- Зейн ли ти причини това, Хари? Той ли те накара да се дрогираш? Той ли те накара да се убиваш с една доза всеки ден? - попитах го като бях леко ядосана.
Той ме погледна тъжно. Личеше си, че не беше спал, защото имаше кръгове под очите от умора. Отново прекрасните му изумрудени очи блестяха на фона на всичко останало. Един перчем от перфектната му къдрава коса се беше спуснал на лицето му и той го премести с ръка.
- Спомняш ли си, когато ти разказах, че имам една по-голяма от мен сестра? Казва се Джема. В последно време Джема и Зейн излизат. Разказах й как се е държал с теб, но тя не ме послуша. Притеснявам се, че може да я нарани, а тя да не направи нищо. Честно казано ме е страх да се навърта около него. Не искам да й причини болка, такава каквато причини на теб. Това е. - каза ми той, а на мен ми стана ясно.
Той просто беше загрижен за сестра си. За семейството си. Искаше да я защитава. Искаше да я опази от онзи ужасен човек. И аз подкрепях това. Но, не мислех, че да се дрогира беше добрият начин да избяга от проблемите си.
- Хаз, разбирам те и те подкрепям напълно, но не смятам, че да се дрогираш е правилният начин да избягаш от проблемите си. Така се убиваш и си създаваш още повече проблеми. Да се дрогираш е все едно да се самоубиеш като скочиш от някоя скала или да си прережеш гърлото, но в още по-мъчителен вариант. Замисли се, вредиш си повече отколкото предполагаш. Умолявам те, спри. Ще направя каквото трябва само, за да те запазя жив. Всъщност така нараняваш и мен. - казах му аз и го прегърнах.
- Добре, ще се опитам. - каза ми той с дълбокия си глас.
Стояхме така дълго време. Поззвъня се на вратата. Хари реши да иде да отвори. Аз го последвах. Пред вратата стоеше момиче цялото обляно в кръв.
- ДЖЕМА?! - изкрещя той, преди момичето да припадне.
