Заварихме някаква жена да преравя и да разбутва мебелите из апартамента ни.
- Извинете, но какво правите в момента? - попитах я аз, леко повишила тон.
Щом ме погледна, жената разшири очите си и пребледня. Не знам какво правеше у нас, но наистина не разбирах как беше влязла. Това беше влизане с взлон.
- Аз, аз..Много съжалявам, няма да се повтори. - каза тя и леко подсмъркна, като виждах напиращите сълзи в очите й.
Бях объркана. Имаше смелостта да влиза в апартамента ни, но нямаше смелост да ни каже какво прави в него. Трябваше да разбера повече. Хари мълчеше зад мен и гледаше остро жената.
- Успокойте се, седнете и ми разкажете защо се стигна дотук. - казах й тихо аз и й показах да седне до мен.
Тя седна до мен и тихо започна да разказва защи беше в апартамента ми. Хари седна до мен и я гледаше заинтересован. Каза ни, че Зейн й платил да потърси сватбеният ми пръстен и да го продаде, като каже, че е подарък от братовчеда на наркобоса Хари Стайлс.
Хари почервня и леко започна да тропа по масата ни за кафе.
- Хари, успокой се. - казах му аз като докоснах леко ръката му.
Оказа се, че жената или по-скоро момичето нямало къде да живее и той щял да й плати милиони, а тя щяла да заживее щастливо в голям апартамент. Съжалих я.
- Как се казваш? - попитах я.
- Саманта. Казвам се Саманта. - отговори тя и погледна към зелените очи на Хари, които таяха толкова гняв.
Изведнъж той стана и се запъти към вратата.
- Къде отиваш, Хаз? - питах го и станах след него.
- Да довърша онзи шибан идиот. - каза той тихо и излезе.
Аз се опитах да го последвам, но той ме отблъсна и се качих при Саманта. Тя изглеждаше тъжна и тихо хлипаше в ръцете си.
- Можеш да останеш тук, докато не се остановиш, спокойно. - казах тихо и равномерно въпреки биещето ми сърце.
