Бавно разкопча и двете презрамки на сутиена ми, като през това време целуваше врата ми. Миришеше на парфюма си. Ухаеше уникално. Мускулестото му тяло се напрягаше при всяка целувка. Настръхнах. Избутах го към дивана и се качих върху него. Целунах го страстно. Показах му, че не му се давах. Той ме целуна още по-страстно, като двамата се борехме. Махна сутиена ми.
Малко по-късно:
Лежах в прегръдката му. Цялата бях потна. Бяхме се завили с едно одеало. Чувствах се прекрасно. Никое момче не ме беше карало да се чувствам така. Хари беше груб, но едновременно и нежен с мен. С него загубих девствеността си. С него. Гледаше ме със зелените си очи изпълнени с надежда. Виждах бъдещето си с това момче. Боже, обожавах го.
- Хареса ли ти? - пита ме той, като звучеше леко притеснен и гледаше към тавана на стаята.
- Не съм се чувствала по-добре. - отговорих му с изненада.
Подпрях се на лакътят и си поех дълбоко въздух.
- Е..Коя беше първата с която спа? - питах го. Той вдигна главата си леко изненадан, но се засмя след това.
- Е, така ли ще играем? Добре.. - каза той, а аз се засмях и му се усмихнах.
- Да, така ще играем. Слушам те. - отвърнах му, като легнах отново и започнах да играя с къдриците му.
Той си пое дълбоко въздух и беше готов да започне да разказва.
- Бях на 16. Момичето беше на 17. Не зачитам този момент от живота си като специален, защото тя спеше с всички - включително и приятелите ми, но това е друг въпрос.. Учеше в същата гимназия като мен, но искаше играчка за една вечер. Бях пиян и отчаян и се случи. Това беше. - каза той, а аз му се усмихнах. - Твой ред?
Аз се изчервих леко. Той не знаеше. Не знаеше, че беше той.
- Ъм.. - започнах да заеквам..
- Хайде, моля те. - започна той. - Аз ти казах, твой ред е.
Аз издишах дълбоко.
- Ти. - казах тихо.
Той очевидно чу думите ми и седна в учудване. Гледаше ме с ококорени очи. Изглежда казах нещо лошо, но не ми пукаше, защото не исках да го лъжа.
- А.аз? А-аз ти бях първият с, който си правила..? - пита ме той с дълбокия си глас, не премигващ от изненада.
- Да, ти. - отговорих му и сърцето ми започна да бие по-бързо.
- Радвам се, че бях аз. - каза той като ми се усмихна и ме целуна леко.
- И аз се радвам. :) - усмихнах му се аз. - Аз ще заспивам.
- Лека нощ.
- Лека! - отговорих му аз и се опитах да заспя. Цяла вечер не можех да заспя, мислех единствено и само за него.
Най-накрая заспах. Сънувах нещо странно:
Хари тичаше към мен, но аз седях неподвижно. Около нас бяха Зейн, леля Мария и онова момиче, което Зейн беше използвал. Всички ни гледаха. Когато осъзнах бях вързана за едно дърво. Зейн се приближи до мен и ми подшушна нещо в ухото. Започна да ме целува, аз се дърпах, но не можех да се махна от него. Продължи да ме измъчва, но Хари приближаваше. За моя изненада отиде при леля Мария и заедно се смееха на това, което ми се случваше. Виках го, но той само стоеше прав, гледаше ме и ми се смееше. Аз го виках с цяло гърло, когато се събудих. Хари ме гледаше притеснено. Явно съм бълнувала. Заплаках и няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Хари се приближи до мен, и щом дойде достатъчно близо го прегърнах силно, като го придърпах към себе си. Имах нужда от него. Имах нужда от топлата му прегръдка. От горещото му тяло. От къдравата му коса. От него. Той ме галеше и ми казваше, че всичко ще се оправи и, че никога няма да ме изостави.
