Събудих се плувнала в пот. Хари лежеше до мен, играеше си с косата ми и увърташе един кичур около пръстта си. Зелените му очи обикаляха по лицето ми, сякаш изучавайки го. Аз се завъртях, обърнах се към красивото му лице и сложих ръка на кръста му.
- Хари.. - захлипах тихо. Той промени изражението си и от сънено и спокойно, той стана сериозен и притеснен. - Обещай ми никога да не ме изоставяш. Не ме пускай да си отида, моля те.
Той погледна в очите ми и с длан леко погали бузите ми от които падаха хиляди сълзи. Застана в седнало положение и положи главата ми в скутът си. Започна да шепне нещо в опит да ме успокои и попи сълзите с ръце.
- Няма да те изоставя, Ан. Никога. Какво се случи?
Премигах няколко пъти и застанах в седнало положение, точно срещу него.
- Сънувах, че ме изоставяш.. Тоест, аз те изоставях. Ти.. видях те с Никол и вие се целувахте и.. скъсахме и аз си тръгнах. След което ти се разплака, опита се да ме държиш пред себе си, но аз просто избягах от теб и те зарязах. И ти не ми попречи. Хари, моля те.. Никога не ме изоставяй. - казах през сълзи, а обърканото му изражение не ми харесваше.
Къдрокоското бързо се приближи до топлото ми тяло и го придърпа в силна прегръдка. Целуна леко челото ми и заразтрива гърбът ми с ръце. Зарови глава в косата ми и издиша тежко. Продължих да хлипам.
- Няма да те пусна, Анабел. Никога. Няма да те оставя да си отидеш, никога! Кълна се. - възкликна в косата ми и ме накара да се усмихна. - Чу ли?
Кимнах и се отделих от прегръдката му. Слязох от леглото и тръгнах към кухнята.
- Какво искаш за закуска?
- Палачинки? Моля..
- Добре.
