Наистина бях объркана. По ръцете ми имаше кръв от раната на Зейн. Не можех да разбера дали го харесвах и защо ме болеше толкова, след като ме беше наранил толкова много. Все пак той издъхна в ръцете ми. Отново с насълзени очи се загледах за така познатото лице на моята любов, Хари Стайлс. Ники стоеше на едно място и ме гледаше втренчено, като че ли вцепенена. Тя беше преживяла толкова много, беше нормално да я съжалявам. Изправих се и за пореден път се огледах за него. Забелязах, че Хари се беше сгушил в скута си и тихо ридаеше до едно дърво. Бавно се доблжих до него. Докоснах леко рамото му.
- Остави ме, Ан. Наистина не съм в настроение за това. Аз убих човек. Убих собственият си братовчед. - каза тихо ридаейки в скута си.
Той беше прав. Беше го убил. Заради мен. Аз бях виновна. Наистина нямаше какво да става. Трябваше да напусна живота му и да го оставя да живее, както трябва. Трябваше да си тръгна. Хванах ръката му и го изправих. Очите му бяха насълзени и подути от плач. Аз го погалих леко по бузата и моментално една целувка от моя страна попадна на бузата му. Той беше все така унил и гледаше към мъртвото тяло на братовчед си.
- Хари, знам колко ти причиних..Моля те, нека си вървя от живота ти - всъщност изобщо от света! Искам да умра! И няма кой друг да го направи освен ти, никой освен ти! Искам своята кръв по твоите ръце. - казах тихо аз, а той разшири поглед като чу какво казах.
Аз се почувствах още по-виновна. Той наистина трябваше да ме убие. Или аз щях да го направя.
- Как въобще можеш да си го помислиш? Аз те искам в живота си, разбери го. Никога няма да искам да си тръгнеш! НИКОГА. - каза той и стисна леко ръката ми. Приближи ме към себе си и бавно започна да целува врата ми. Досетих се, че пистолетът му беше в джоба. Леко го дръпнах и го взех. Не беше късно. Можех да умра само с един изтрел. Щях да прекратя мъките на всички. Мъките, които бях причинила. Щях да ги спася. Насочих спусъка към черепа си и чаках удобен момент да умра. Хари забеляза пистолетът в ръката ми и бързо го издърпа. Хвърли го на земята и ме издърпа към себе си. Целуна ме страстно, но аз не можах да издържа тежестта му или по-скоро бях твърде изморена и се свлякох на земята. Той се подпря над мен. Целуна вратът ми, а аз просто му се усмихнах. Легна до мен. Загледах се в тъмните облаци в небето, които макар толкова много, бяха много красиви. Мога да кажа приказни. Той хвана ръката ми и я целуна леко. Кръстът му, който обожавах висеше на вратът му.
- НИКИ! - сетих се изведнъж аз и казах високо.
- Какво? - пита ме Хари, а аз бързо се затичах към момичето, което стоеше само до трупа на Зейн.
Тя седеше до Зейн и тихо хлипаше. Успокоих я. Предложих й да погребем Зейн някъде в гората. Така и сторихме. Започнахме да копаем и бързо заровихме тялото му, като едва го пренесохме. Закопахме го вътре, а Хари накъса няколко цветя и го постави на гроба.
- Да вървим. - каза тихо той и влязохме в колата.
Поттеглихме към апартамента ни.
