Прибрахме се у нас. Разбира се, трябваше да се успокоим. Наистина Хари съжаляваше за това, което беше направил - съжаляваше много. Братовчед му го нямаше, а около това щяха да се задават много въпроси от страна на леля му и..всичко. Никол седеше взцепенена и гледаше из нищото с пълните си със сълзи очи. Наистина го приемаше тежко, но трябваше да разбера какво ставаше. Имаше нещо повече от това, което предполагахме, че има. Хванах я за ръката и й показах да седне на креслото. Точно като преди 2 часа. Аз седнах на дивана.
- Какво общо имаш със Зейн, Ники? - питах я напълно откровено.
- Аз..ние бяхме заедно. Аз бях близка приятелка на Джена и тя ме запозна със Зейн. Влюбих се в него щом го видях и нещата просто се случиха. Спахме заедно, но..да.. - каза ми напълно честно. - Наистина не съм искала да правя такова нещо на Джена. Бях съсипана, а той ми намери работа и всичко друго го знаеш.
Аз я погледнах ужасено и разбрах как я беше използвал Зейн. Наистина се радвах, че Хари ме беше спасил - нямаше да бъда обект на неговите желания, отново. Успокоих я и взех малко какао. Започнах тихо да пия, когато чух как отново неща се чупеха в стаята ни. Хари беше откачил. Отново. Отидох, за да погледна какво се случваше, но щом отворих вратата едно стъкло удари задната част на главата ми много силно. Паднах от тласъка и загубих съзнание. Единственото, което помнех преди да припадна беше ужасеното лице на Хари, което стоеше над мен и се опитваше да ме свести.
