Намерих подходящата работа за мен. Беше в един известен магазин за стоки. Щях да ида на интервю, за да проверят дали мога да се справя. Интервюто беше в 16:00. Отидох в банята и си взех душ. Студената вода бавно обля тялото ми. Наистина беше разведряващо. Излязох и се облякох. Хари отново беше заспал. Чудех се как така, всичко беше спокойно за момента. Започнах да къдря косата си и да нанасям сенките върху очите си. Щом свърших с нанасянето и на последният слой спирала, взех дамската си чанта и излязох. Студеният въздух разроши косата ми, но това беше освежаващо. Или поне за мен. С бавни крачки тръгнах към мястото на магазина. Докато вървях бавно забелязах познато лице. Зейн. Зейн пушеше навън. Седеше и гледаше в нищото. Сложих качулката си и забързах крачка. Най-малко исках да го виждам, а още по-малко исках да се засичам с него. Какво правеше навън? Хиляди въпроси атакуваха главата ми. Очевидно той ме беше забелязал, защото тръгна след мен. Аз продължавах да бягам напред, но той ме настигаше. Загубих се някъде, но той продължаваше да ходи след мен. Не знам защо по дяволите той ме преследваше, но исках да избягам. Не исках да ме нарани. Най-накрая той ме настигна. Хвана ме за ръката и ме издърпа към себе си.
- Анабел. Ан..- каза той докато се беше загледал в очите ми.
Аз го гледах объркано и се опитвах да се освободя от хватката му. Не исках да го виждам повече. Не исках да го поглеждам, а той ме хващаше..
- Пусни ме, Зейн. Умолявам те. - замолих го аз.
Той ме доближи към себе си и притисна устните си в моите. Не знаех как да реагирам и защо не спирах. Просто не разбирах и не бях наясно с чувствата си в момента. Сетих се как Хари щеше да бъде наранен, как щеше да го боли заради мен. Как Зейн ме беше наранявал милиони и хиляди пъти, а Хари ме беше наранявал единствено веднъж - когато го виждах да плаче. Бързо се отдръпнах от него и продължих да тичам. Чувах го да вика зад мен. Както, когато избягах от сватбата ни. Спънах се на една клечка и паднах по гръб. Той също се спъна и падна почти върху мен, но се подпря на ръцете си. Аз го избутах от себе си и се върнах на пътя. Бях много изгубена. Нямаше къде да ида, заради това реших да звънна на Хари. Така и направих. Той вдигна и звучеше много сънен.
- Ало, Ана, къде си? - пита ме той.
- Хари, моля те ела. Намирам се на магистралата, а Зейн е наблизо и.. не знам какво ще направи! Помогни ми отново, моля те! - заплаках аз уплашена на телефона.
- Идвам веднага, пази се от онзи изрод! - изкрещя той бързо и затвори.
Застанах на пътя, като чувах виковете на Зейн. Той обаче ме откри. Хвана двете ми ръце, вдигна ме във въздуха и ме удари с всичка сила. Аз паднах на земята, а от устата ми капеха капки кръв. Болеше ме адски много. Продължаваше с ритници и удари да ме удря много силно в стомаха. Последното, което помня е, че видях как Хари слиза от колата си и пребива Зейн.
