Неутрална гледна точка:
Хари стоеше пред лекарският кабинет и чакаше двете си приятелки, да се свестят.
- Можете да влезете. Честито, приятелката ви е бременна. - излезе и каза набързо единият от докторите.
Хари погледна като застрелян. Влезе при Никол, а тя лежеше и красивата й плитка се спускаше по раменете й. Може би, тя беше забременяла отпреди, а може би наскоро - един Бог знаеше. Момчето си задаваше хиляди въпроси и отнесено влезе в стаята на, новата си приятелка.
- Хей. Как се чувстваш? - започна Хари.
- Здравей. Добре съм, предполагам. Само малко ми се гади. - каза заеквайки момичето.
Той погледна към системите, които се вливаха във вените й.
- Знаеше ли за това? - каза като не отлепи поглед от тях.
Никол преглътна звучно и започна да си играе с палците си.
- Хари..Аз не съм знаела, че съм бременна. - отговори тя, притеснена.
- От кой е бебето? - пита строго Хари, беше твърде изморен и му се беше насъбрало твърде много.
- Нужно ли е да отговарям на този въпрос? - пита тя, а Хари премести поглед към сините й очи.
- Да, нужно е. - отвърна бързо той, и се приближи леко до нея.
- То е от...Зейн. - каза отново заеквайки тя.
Хари разшири погледа си. Той отново я погледна остро, но този път беше обиден. Зейн беше спал със сестра му, излизаше с друго момиче и едновременно беше забременил Никол. СУПЕР. Той скри лицето в ръцете си и просто затвори очи. Трябваше му почивка. Хрумна му нещо и излезе от стаята, без да казва нищо на момичето. Отиде при единият от лекуващите лекари на Анабел и го попита дали може да я види.
- Можете да я видите за кратко, най-много 15 минути! Трябва да не се напряга и да си почива. - отговори му хладно, а момчето бързо нахлу в стаята на красавицата. Тя лежеше на леглото тихо, гледаше в една точка в стената. Щом видя лика на Хари, Анабел дори не потрепна. Тя не си спомняше абсолютно нищо от предишният си живот, освен да брои и азбуката. Дори не знаеше името си. Хари отрони няколко сълзи от очите си, от радост. Току-що беше видял приятелката си, която смяташе за мъртва. Придърпа един стол и седна до нея, като тя леко потрепна щом той се приближи до нея.
- Кой си ти? - попита тя плахо. - Не те познавам, не ме доближавай.
Щом чу тези думи, сърцето на Хари се сви. Тя не го помнеше. Дори малкият шанс и капчицата надежда - беше изчезнала. Още няколко сълзи се стекоха по бузите му, след което последва хващането на ръката на Анабел от негова страна.
- Аз съм..гаджето ти, Хари. Ти си Анабел и сме заедно от вече почти година. - отговори той с тревога в гласа.
Анабел просто се засмя. Изправи се от леглото и се приближи до Хари. Леко го целуна по бузата.
- Хари, спомням си те..- изрече тихо тя, а Хари следеше устните й докато тя го казваше. - Обичам те, не ме оставяй никога повече! Не ми харесва тук.
Щом чу тези думи Хари се качи на леглото при Анабел и я прегърна силно. Тя го помнеше! НАИСТИНА ГО ПОМНЕШЕ! Стисна я силно, а тя се засмя след това.
- За щастие ти си добре..ТИ СИ ДОБРЕ, АН! ДОБРЕ СИ. - изкрещя от радост Хари.
Тя се засмя още веднъж и леко го целуна по бузата.
