Седяхме прегърнати дълго време. Усещах зачестеното дишане на Хари. Гледаше Брендън с ужасен поглед. Усещах, че му оставаха секунди - говоря за Брендън. :D Хари ме пусна и се затича към Брендън. Тичаше яростно и ми беше ясно, че това нямаше да завърши добре. Засили юмрука си и го удари много силно. Брендън не седеше безучастно. Сбиха се. Отидох да ги разтърва. Успях едва. Хванах Хари за яката, издърпах го към мен и го накарах да ме погледне в очите. Зеленият пламък в очите му се беше разпалил силно.
- Какво става между вас? Какви игри играете? - пита ни Брендън с разкървавената си уста.
- Аз..ъм..обичам го, Брендън! Не искам да се женя за теб. Моля те поне сега уважи желанието и решението и ме пусни. - проплаках аз на Брендън.
- Хах, шегуваш се. Аз ЩЕ се оженя за теб и ти няма да избягаш на никъде. А, пък ти - погледна пренебрежително към Хари - ще съжаляваш за действията си, кълна се.
- Нека видим какво ще направиш, Бренд. Изпадна толкова ниско. Може и да се ожениш за нея, но аз няма да го позволя и тя ще обича единствено и само МЕН. - каза и се усмихна самодоволно Хари.
- Ще видим тази работа. Ще ти го върна Хари. Тъпкано. - каза и взе поредното питие и отиде при русокосо момиче. Целуна я много страстно и се опита да ми го върне. Аз обаче отново не се предадох, хванах вратовръзката на Хари и го целунах. Той ми върна като ме целуна още по-страстно. След това видях как Брендън докосна момичето и го прегърна. Дочух, че й предложи да отидат на по-самотно място и се ядосах леко. Предложих на Хари да излезем на балкона. Така и направихме. Той ме хвана за кръста и започна да ми говори:
Ан, ти си най-крехкото, красиво, добро, умно, прелестно, оригинално и истинско момиче, което съм срещал! Ти ми показа, че трябва да ценим това, което имаме и то е важно за нас и околните. Показа ми колко си силна и продължаваш да се бориш с Брендън. Показваш ми, че волята ти е единствено твоя и само ти можеш да я контролираш. Защото ти си истинското, чистото и доброто във всеки един у нас. Обичам те, Анабел Роуз.
След като свърши изказването си аз се разплаках.. Най-накрая някой да ме обича. Най-накрая да спрат да се държат като играчка с мен.
