1 ГОДИНА ПО- КЪСНО:
Жената, която държеше къщата ме прие и ме осинови. Казваше се Мария и имаше син на име Зейн. Той беше 2 години по-голям от мен. Изглеждаше добър, мил, красив и перфектен, но когато намереше време ме дразнеше. На Мария й дойде лудата идея да ни ожени.
"Та ти не си ми законна дъщеря! Той е перфектен! Ще вдигнем голяма сватба!"
Аз отказвах, заради куп прични и някои бяха например това, че го мразех дълбоко. Беше просто едно разглезено момченце и спеше с различно момиче всяка вечер. Правеше всичко само, за да ме ядосва и да ме кара да го мразя и си мислеше, че на мен това ми харесваше и ме привличаше. Всъщност това ме караше да го мразя още повече. Нарочиха дата на сватбата ни, игнорирайки факта, че аз бях все още на 17 и не бях тяхна играчка. За разлика от себе си Зейн имаше братовчед на име Хари, който беше много по-мил от него.
Седях в стаята си. Зейн нахлу. Вдигна ме от стола и ме хвана в хватката си. Целуна ме страстно, но аз се опитвах да си измъкна от него. Момиче стоеше на вратата и гледаше недоумяващо, като пазеше сълзите в очите си. Разрева се и се разбяга. Зейн ме погледна самодовлно и се усмихна подло. Излезе от стаята ми, а аз гледах недоумяващо. Отново бях неговата играчка. Честно казано не ми пукаше, но се разревах. Седнах на стола си и продължих да плача. Чу се почукване. Реших, че е Зейн.
- ВЪРВИ СИ! - изкрещях през сълзи.
Понеже не влизаше отидох да видя кой беше. Беше Хари. Седеше леко объркан, но го поканих да влезе.
- Хей, защо си плакала? - пита ме той и изглеждаше притеснен.
- Зейн. - казах само това и погледнах към краката си.
- Знаех си. Успокой се и всичко ще бъде наред. Ще разговарям с него и той ще спре да се държи с теб като боклук, ясно? - каза ми той и потрепнах щом повдигна брадичката ми, за да го погледна.
- Разбира се. - съгласих се и го прегърнах. Разплаках се на рамото му. Имах нужда от приятел. Бях изживяла толкова много за 1 година. Щях да се женя за някакъв пълен боклук, който сигурно щеше да ме изнасили, за да искам да спя с него. Имах толкова мъка на сърцето. Щом го погледнах в искрящите му зелени очи разбрах какво изпускам с Зейн. Любов.Липсваше ми любов.
