На сутринта се събудих. Станах и отидох до прозореца. Навън валеше. Хари спеше тихо. Аз бавно облякох дрехите си и отидох в кухнята. Щях да приготвя палачинки. Започнах да смесвам продуктите, когато усетих големи ръце да се увиват около кръста ми. Хари се беше събудил и леко ме целуна по бузата. Аз се усмихнах. Хари си направи кафе и седна на масата. Включи телевизора. По новините отново даваха за Джема. Хари се разстрои. Скри лице в ръцете си и зарида отново. Аз отидох до него, прегърнах го и продължих с готвенето. Изпържих палачинките след много време и ги сервирах на масата. Сервирах. Започнахме да ядем. Хари бавно ядеше и най-накрая се нахрани. Сложи чинията си в мивката и отиде да си легне. Аз продължих да гледам новините, като няколко сълзи се стекоха от очите ми.
- Зейн Джаваад Малик е осъден на доживотен затвор, без право на обжалване. Научете повече от обедната ни емисия. - каза жената на телевизора, а аз вдигнах поглед след като разбрах, че беше осъден на доживотен затвор.
Зарадвах се, защото щеше да си получи заслуженото. Извиках Хари, а той се зарадва щом разбра. Издърпа ме към себе си и ме целуна по челото. Прегърна ме силно. Аз се зарадвах, че се беше почувствал по-добре, защото не можех да го гледам тъжен.
- Кино довечера? - предложи ми той.
- Мхм. - кимнах аз. - Какво ще гледаме?
- Някоя романтична комедия? - предложи той.
- Романтична комедия ли?! - засмях се аз.
- Ъм, не харесваш ли такива филми? - вдигна вежда и се засмя заедно с мен.
- Хайде да идем на 47-те ронини или на някое фентъзи? :з - предложих, стискайки палци.
- Окей.
Отидох в стаята си и започнах да избирам какво да си облеча. Избрах едни дънки, суитчър на Мики Маус и кецове. Вързах косата си на кок.
- Готова съм, Хаза. - провикнах се аз през вратата, надявайки се Хари да ме чуе.
Той дойде в стаята при мен.
- Уау. - каза той и ме огледа от глава до пети.
Целуна ме леко по челото и ме прегърна силно.
- Тръгваме ли? - питах го аз.
- Дап. Взе ли си телефона и ключа? - пита ме той обратно.
- Мхм. Да вървим. - казах му и го хванах за ръката.
Поведох го към вратата. Заключих и излязохме. Държахме се за ръце на улицата и Хари често ме целуваше леко и бавно. Стигнахме до киното и си купихме билети. Щяхме да гледаме 47 Ронини. Взехме си пуканки и сода и се настанихме на удобните столове в залата. Филмът започна. Хари ме прегърна с ръка, а аз се засмях, защото го направи иронично. Като по филмите. Всъщност всичко между нас можеше да бъде толкова нормално, ако я нямаше всичката тази драма. Исках винаги да беше така. Филмът свърши и тръгнахме да се прибираме. Навън вече беше тъмно, а аз държах Хари за ръка. Бавно ходехме към апартамента си. Стигнахме и се качихме на стълбите. Стигнахме пред вратата и отключих. Влязохме, събух се, облякох пижамата си и си легнах. Хари направи същото и легна до мен.
- Лека нощ, красавице. - каза ми той с тих глас.
- Лека нощ, Хаз. - отвърнах му полу-заспала.
За първи път нещо в нашите отношения беше нормално. И това беше хубаво. Предполагам.
