Be my owner (jungkook&you)

Част 8

-Искаш ли да играем на една игра?
-На каква?
-Да ме търсиш със завързани очи.
-Аамх, няма само аз да търся, да си знаеш.
-Добре де. Само така си говоря.- засмя се Джънгкук, заедно с мен.-Имаш ли шал или нещо?
-Изчакай.- отидох до стаята си и взех един чорап. Знам, знам.. Много смотано. Имах дълги черни чорапи до бедрото, които така и не съм носила и те бяха първото нещо, което ми хрумна.
След това се върнах при Джънгкук.
-Чорап-че?- Джънгкук започна да се смее.
-Стигаа!- аз също започнах да се смея. След малко време си завързах очите.
-Мм, от къде да знам, че не виждаш?
-Какъв ти е проблемът?- започнах да размахвам ръце напред, опитвайки се да го намеря. А, откачалникът Джънгкук  вече беше отпътувал на някъде. Аз не знаех, какво да правя. Ии започнах да обикалям, като размахвах ръце, за да не се пребия някъде. След време обикаляне се допрях до нещо, мисля че беше в един стол от трапезарията. Пак тръгнах на някъде. Усетих, че се намирам до дивана, и нищо не ми попречи да си полегна малко смеейки се. Хм, зачудих се къде може да е отишъл Джънгкук? Да не би да е на втория етаж?? Ама, аз от къде да знам, на къде е вторият етаж? Докато си размишлявах това се лутах наоколо. И по едно време усетих нещо зад мен. Това беше той. Чакай! Аз току що..отърках ли му се?? Обърнах се с лице към него и свалих пречката пред очите ми. Да, това беше той. Гледаше ме с лека усмивка.Няколко кичура коса падаха пред очите му. А, издутината..беше станала три пъти по-голяма!! Леко се стъписах. Не знам, защо. Той взе превръзката-чорап от ръцете ми и нежно завърза очите ми.