Be my owner (jungkook&you)

Част 22

Събудих се просто идеално. С падане от леглото..

Алармата започна да бипка, подскочих и се изпочупих, падайки от леглото.
-Оуу.. Какво става тук?- я, Кук бил буден.- Къде си?- започна да се оглежда.
-Тук, умнико.
-Ама,..ти какво правиш там? -вдигна ме.
-Варя ракия. Паднах!
-Добре, дее. Само те питам.- излезе от стаята, мърморейки си нещо.
Ама, хиич не ми се ходи на някъдее. Протегнах се и отидох в банята. Измих се, облякох се, напудрих се. Време е за тръгване!
Отидох в хола да търся Куки за „Чао.“. Той вече беше заспал на дивана. Взех едно одеяло и го завих, поставяйки малка целувка върху устничките му.
Излязох от вкъщи, като гледах да не вдигам много шум, за да не събудя спящия хибрид.
На работа нищо интересно не се случи, за това ще ви го спестя.
Щом се прибрах вкъщи ме удари в мозъка миризма на готвено, готвено, готвено.
-Джънгкук, какво правиш?- малко му се сопнах.
-Готвя, любов моя.- завъртя глава към мен, поглеждайки ме грейнал, с огромна усмивка. Добре, защо е толкова весел? Отидох и отворих всички прозорци на етажа.
-Има лии..повод..да си толкова щастлив...днес?
-Достатъчен е поводът, че те виждам, скъпа.- страх ме е. Кой е тоя?
-Джънгкук... Ще ти го кажа направо... Ти. Си. Пре-вър-тял!
-Не, не съм.
-Ама, държиш се, като..
-Като?
-Щастлив човек, който е с идеален живот.
-Мм, като се замисля.. Наистина е така!- обърна се към мен. Господи, тоя човек как готви. Цялата престилка! Целите му ръце! Две думи.. До-ма-тен сос!- А, сега ела да те гушнаа!- ..край.
-Аа, не! Доматеното чудовище надалеч!
-Ела дее!
-Не! Не!..- и.. ме прегърна.- Назаад!!- започнах да цивря.-Отиде ми бялата ризкаа..
-Не е голяма загуба.- прошепна ми в ухото, заравяйки лице във врата ми.
-Джънгкугаааа!.. Марш от мен!- хибридът леко се отдръпна. В този момент побягнах към стълбите, докато си хвърлях обувките, където ми падне. Отидох и се преоблякох. Като се върнах..той се беше почистил. Слава богу.. Отидох и го гушнах през кръста. Тъй като съм Сто Пъти По-Ниска от него си облегнах главата на гърба му, докато едва успявам да обгърна тялото му. Той се усмихна сладко.
След малко се обърна. Плачеше!
-Какво ти има, Джънгкук?- почти изкрещях. Той ме обгърна с тялото си, като драматично прошепна:
-Лук.. -дъ фък, Джънгкук..дъ фък..
Вдигна ме, увивайки краката ми около кръста му и ме занесе на дивана. Седнахме пак така.
-Вечерята се готви и до половин час ще е готова- обясняваше ми, като малко дете, докато си играеше с косата ми. Колко е сладък така..
По едно време постави ръце на гърба ми и допря челата ни.
-Кук?
-Да..- бяхме на сантиметри. Хибридът постави ръка на тила ми и сля устните ни. Нежна..и бавна целувка. - Кажи ми сега.. Не се сдържах. Толкова си сладка. -остави ръка на бузата ми, а аз я задържах там.
-Ами,..- очакваше думите ми.- Явно ми четеш мислите.. Това.- скочих и го прегърнах. Този път аз докоснах устните му. Обгърнах с ръце лицето му и усещах, как обхожда тялото ми с длани. По едно време паднахме легнали, продължавайки целувката.
Отделихме устните си. Джънгкук беше под мен, а аз се излежавах върху тялото му.
-Аха..ясно.- е, разбрал е, какво имам предвид.- Леле..- постави ръка на рамото ми и я плъзна по гърба.- Колко си мъничкаа.- започна да говори с детски глас. Аз се сгуших в него, а той ме обгърна с двете си ръце и тогава..
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
..манджата изкипя.
Куки хукна към кухнята, а аз се кисках, наблюдавайки от дивана.