Част 47

217 27 1
                                    

-Каквоо!? Ама, как ще закъснявам!?- много се изплаших, скочих от леглото и побегнах да се паникьосвам, докато се приготвям.

Гледна точка на Куки-сан

-Ех, ако се беше усетила, че е събота..- започнах да се кискам. Чувах я как се оправя в банята.- Хмм.. Дали да изчакам още малко,.. или да и кажа сега? Ще изчакам.- слязох в кухнята за да направя закуска, за да ми прости по-лесно, когато и кажа, че я базикам. Хи-хи-хи.
В същият момент чух едно бясно слизане по-стълбите. И ето, момичето ми се яви пред мен с една кисела физиономия и само бельо по тялото ѝ.
-Какво има, миличко? Да не би, да се усети, че е събота?!
-Ех, ама как ще те набия само!
-Ти ли? Пхха-ха!
-Ама, ти сега дразниш ли ме?- ето я отегчената ѝ физиономия, сега стои на лицето ѝ. Преминах от другата страна на кухненския плот, където стоеше Т/И и се доближих на косъм от лицето ѝ.
-Ако, искаш ще те подразня още малко. Скъпа.- целувах шията ѝ, ключиците. Тя стисна косата ми и притискаше главата ми към себе си. Обхванах тясното и кръстче с ръцете си и я притиснах към мен. Приятелят ми започна да се надървя, а тя стенеше в ухото ми. Погалих бедрата ѝ, като я вдигнах и обвих краката и около таза ми. Т/И се държеше за раменете ми и извиваше глава назад, докато аз изсмуквах кожата над гърдите ѝ. Занесох я в стаята ми и я оставих на леглото, докато бях отгоре ѝ. Вече и двамата бяхме в много лошо положение, затова събух пречештите дрехи, и щом махнах нейните бикини, се забих в нея с всичка сила. Двамата изстенахме силно, щом това се случи. Тя ме хвана за врата и ме дръпна към нея, така че телата ни да се слепят. Започна да целува устните ми, а аз се задвижих вътре в нея, с което тя стенеше през целувката ни. Т/И стискаше чаршафите, а аз забих глава във врата ѝ, докато се задвижвах все по-бързо. Оставях смучки по лявото и рамо, а тя стенеше сякаш все по-силно и вече беше на предела си. Дойде момента, в който свърши, а аз продължавах да се движа. Силните и стенания се вляха в ушите ми и спрях да се движа, като всичко вече се приключи. Гледах я, все още стоейки над нея. Дишаше тежко със затворени очи. Тя ме погледна.
-Ти.. свърши в мен..- каза задъхано.
-Мхм...- седнах задъхан.
-Ще се къпем?- все още не успяваше да нормализира дишането си.
-Хайде.- обърнах се към нея и я взех на ръце. Отидохме в банята, и я оставих, докато нагласил водата. В същия момент чух едно, сладко тихо:
-Куки?- обърнах се към нея. - Много съм пълна.
-Миличко, ти си идеална.- целунах я по челото.
-Не. Имам предвид..там..долу..- много ме объркваше. Мислех, че я е страх, че.. не знам. Бях притеснен за нея. Не знаех какво да кажа.
-...Искаш ли..Искаш ли после да отидем до аптеката за хапчета?
-Мхм.- кимна ми. Приближих се към нея и я прегърнах много силно. Чувствах се ужасно виновен.
-Има ли ти нещо?- тя ме попита.
-А, ти добре ли си?
-Да, добре съм. Защо, не?
-Плашиш ме. Никога не си се държала така. Толкова си мълчалива и без никакво чувство сякаш. И започнах да се стряскам.
-Нама страшно. Просто чувството ми е странно..

Be my owner (jungkook&you)Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz