Be my owner (jungkook&you)

Част 5

-Идвам..- изправи се, сядайки на леглото и потърка очи. Стана, преметна завивката си през рамо и помъкна възглавницата си. Аз несъзнателно успях да се усмихна. При вида на тази лукава физиономия, Джънгкук каза с усмивка: -Мислех, че си забравила за филма.
-Ъм, иска ми се.- в коридора беше тъмно, само светлината от стаята ми осветяваше оскъдно дъглия тъмен коридор. Погледнах назад към края на коридора, всичко изчезваше в мрак. При вида на това леко подскочих, тръпки ме побиха. И без да искам се бутнах в хибрида.
-Еей..-опитвайки се за ме задържи и в същия момент да не падне.-Добре ли си? Какво ти става?- хвана ме за двете рамена. Уж не мога да го помръдна, а сега? Може би защото е сънен.
-С-с-стрееснах се!!- забързах крачка към светлата ми стая. Щом влязох се свих, прегръщайки краката си по средата на леглото. След около пет секунди и Джънгкук се показа на вратата...и загаси лампата. -Нее!
-Какво има?- светна я отново и ме погледна.
-Не я гаси в никакъв случай.- казах с разтревожена физиономия.
-Ммдобре- засмя се Куки.
-Еей, стига си се смяал..!- Джънгкук дойде до мен надвесвайки се над леглото.
-Не се притеснявай. Нали аз съм тук?!- погледна ме отново в очите. Защооо??!!! Легнах на леглото, той също, така се получи, че лицата ни се гледаха наобратно. Започнах да го галя по главата, леко разрошвайки косата му. Аз обичам, той обича. А, и все пак е котка..
-Ммрррр..- отново чух сладкото мъркане на хибрида. След време усетих, как очите ми се затварят бавно..

Ии гледната точка на Куки

Усетих, как ръката и започна да се свлича. Обърнах се към нея, а тя спеше, като малко ангелче. Толкова беше сладка, толкова беше..привлекателна.. Харесва ми да съм в едно легло с нея. Чувствам се още по-близък. Привлича ме.. Доближих се до нея. Надвесих се.. Приближих лице към нейното. (Бум Spiderman Kiss). Не очаквах да ми отвърне, все пак спеше. Но, сякаш леко ми отвърна. За миг потръпнах, отдръпнах се, а тя все още спеше. Станах от леглото и отидох да изгася лампата. Върнах се до леглото и я погледнах. Ще остана да спя тук. Защото.. ако се събуди и види, че ме няма ще се стресне. (Мда бе да). Заех се с това да я завия. След като го направих, тя леко се сгуши в одеалото. Мм... Беше толкова сладка.. Заех същата позиция на леглото и докато се усетя аз също се бях унесъл и заспах.

1:56 през нощта.

Ааа!- извика Джънгкук с цяло гърло. Болката силно го прониза.