Be my owner (jungkook&you)

Част 49

С Техьонг си поговорихме малко и се прибирах за да си оставя нещата от работата и да кажа на Джънгкук, че се налага да изляза.
Тъкмо влизах вкъщи. А, той..стоеше на вратата със скръстени ръце и потробваше с крак, с една разочарована физиономия, която майка ти би ти дала след лоша оценка на контролното по математика.
-Къде беше?- целият етаж бе огласен от строгия тон на Джънгкук.
-Срещнах един приятел и се заговорихме.
-Аха. А, този приятел момче ли е?
-Джънгкук, не ревнувай.- тръгнах към кухнята, а той само завъртя тялото си на другата страна за да може да ме гледа и продължи.
-Аз не ревнувам. Но, да се беше обадила.
-Нямам време да ти обяснявам, в девет часа съм на бизнес среща.
-Защо не ми каза?- тонът му се смекчи. Тръгнах към вратата, до която той стоеше.
-Щом се върна ще ти дам цялото внимание на света, обещавам. -обхдамах лицето му с дланите си и го целунах по нослето, а след това и по устните. Излязох и тръгнах към колата. Проверих часа на телефонът си, имах още четирисет минути. Запалих двигателя и тръгнах. По пътя звъннах на Техьонг да си говорим, и без това ресторантът беше доста далеч. А, Те ме разсмиваше по пътя, с неговите несполучливи опити да пробие с оперните си качества на певец. Такъв беше животът ми преди да срещна Джънгкук. Моят първи приятел.