Be my owner (jungkook&you)

Част 7

През целия ми работен ден мислех за това, което се случи вкъщи. Оставаха още два часа и щях да мога да се прибера. Някой почука на вратата.
-Да.
-Как си?- влезе с огромна усмивка, един от най-добрите ми приятели, работещи тук.
-Офф.. Какво да ти кажа?!
-Разбрах, че доста си закъсняла сутринта.
-Ох, Тае..моля те.
-Добре де.- ухили се до уши и излезе.- Късмет.- аз само въздишах и се съсредоточих върху работата. Минаха се тези два часа, сякаш доста бързо. В този момент секретарката на господин Мин се появи в офиса ми.
-Господин Мин Ви вика в офиса си.-  Мин Йонги. Директор на рекламна компания. Стар и намусен на живота. (4 години по-голям).
-Добре.-Отвърнах ѝ, и момичето излезе. Взех работната си чанта и се запътих към кабинета на Мин. Офф.. Пак се започва.. Има да крещи.. Но, съм му свикнала отдавна. С него имаме няколко години разлика, като той е по-възрастен. За него аз съм едно малко, невъзпитано момиче, което не знае, къде се намира, и как да се държи, като възрастен човек. Почуках на вратата на кабинета му. Не очаквах да каже нещо. Никога не го правеше. Изчаках малко, открехнах вратата и влязох вътре.
-Аххх, (Името Ти).. Колко пъти вече станаха?! Защо ме караш да повтарям едно и също?
-Съжаля..- не успях да се изкажа, тъй като той взе думата..както винаги..
-Всеки път е едно и също- прекъсна ме Мин.-Държиш се, като дете, (Името Ти). Научи се да се държиш, като възрастен човек, защото прекрачваш границата!- повиши тон в края на изречението, а аз просто стоях права и гледах в земята. Знаех всяка една дума, която ще каже. Какво толкова иска от мен? Вършех си работата. Защо намесва факта, че не ме харесва? Е, няколко пъти съм закъснявала.(де да бяха няколко..). Все едно, само на мен ми се случва.- Ей! Аз съм тук горе!- вдигнах глава. Гледаше ме с един от най-студените и злобни погледи, които съм виждала някога. Естествено, повечето бяха негови.- Днес ще останеш след работа.- каквоо?- Щом свърша с работата си, ще си поговорим.- "поговорим" друг път.. Кой знае, какво ме чака?! Аз само кимнах с глава и се изнизах от стаята, тръгвайки към офиса ми. Супер.. Сега наказана ли съм? Но, очаквах нещо повече. Този път Мин не беше толкова лош. Очаквах да крещи, като луд, да хвърли някоя хартиена топка по мен.. Ами, Джънгкук? Оффф.. Какво иска от мен този човек?! Чудех се, какво да правя, и продължих работата си. Все пак със сигурност щях да чакам дълго, а и какво да правя?
След около три часа.. Да, точно така! Три часа! Не ми се мисли за Джънгкук..
Секретарката му отново дойде в офиса ми, със същите думи. Горкото момиче.. Как, не се измори постоянно да се разкарва до кабинета ми и обратно. А, моят кабинет беше най-далечният от този на Мин. И един етаж надолу. А, този на Тае беше до моя в ляво. Доста често си ходим на гости, така да се каже. Аз отново си събрах нужните вещи и закрачих към офиса на шефа. Почуках и от вътре се чу гласът му:
-Изчакай!- след около пет минути излезе русо, стройно момиче. Ми... Вървеше, като курва. Съжалявам, ама няма да ви лъжа.
Изчаках я да се натутка, и да мине най-накрая. След, което влязох в офиса му. И това ли му беше работата, която е вършил?- Седни!- каза той със студен глас. Седнах и оставих чантата си на масата.- Нямам намерение да търпя повече държанието ти.- каза съвсем спокоен.Такъв за пръв път го виждам. Да не е заради мацката от преди малко? -Ако, още един път закъснееш ще има последици.- тоя за к'во ми говори?- Можеш да тръгваш.- взех си нещата и излезнах от стаята. Исках да се прибера вкъщи възможно най-бързо. Аз излезнах от сградата с двеста, и изобщо не видях подпряното момче на стената. Догони ме и ме хвана за ръката.
-Ей! За къде бързаш толкова?
-Хъ? Тае, ти какво правиш тук?
-Ами реших да те изчакам, но ти явно си имаш по-важна работа.
-Виж..оценявам това, че си стоял три часа тук. Но, адски много бързам, защотоо..
-Добре, добре. Бягай, утре ще се видим.-разминахме се с една усмивка и тръгнах към колата ми. Оф, да. Доста ми се искаше да ходим някъде с Тае, но Джънгкук ме чакаше три часа. Горкото коте..сигурно се е поболяло вече..

Гледната точка на хибрида.

Седях на дивана, с ръце заровени в косата ми. Къде е? Бави се три часа! Какво става? Дано, да не се е случило нещо.. Охх, ще се побъркам..По едно време чух ключалката на вратата. Веднага се втурнах към нея.

Момичето

Отворих вратата и в същия момент видях Джънгкук да тича към мен. Ох, милия. Какво ли е преживял?!
Той ме хвана за раменете и ме тресеше.
-Какво прави до сега?
-Ще ти об...-не ме остави да довърша.
-Знаеш ли, колко много се притесних за теб?- моментално щом изрече тези думи ме обгърна в големите си и силни ръце.-И..ми липсваше..- отдръпна ме настрани и ме погледна в очите.
-Съжаля..
-Тихо..- сля устните ни. Аз отвърнах на целувката.
-Джънгкук..- казах, докато устните ни се бяха отделили на мелиметри.
-Казах тихо! Не ми пречи.- той продължи целувката, но по-страстно, много по-страстно. Постави ръка на тила ми и ме притисна към него, обвивайки кръста ми с другата. Той започна леко да ме побутва, ходейки напред, а аз назад. Усетих, как ръката му се спуска към дупето ми. Едвам, едвам крачехме назад, докато не усетих, че зад мен има шкаф. Беше шкафът до вратата, мисля. Сърцето ми биеше силно. Почти сигурна съм, че той го усещаше. Но, вече не ми пука! Искам го и не издържам повече! Поставих ръце върху раменете му, след което започнах да ги спускам надолу по гърба му. Беше ми доста трудно. Имаше голям гръб, а и аз к'вато съм малка. Спрях ръцете си до кръста му, след което той моментално ме залепи за себе си, започвайки да целува врата ми, като оставяше смучки. Аз не издържах, и изстенах тихо. Нямаше, как да не ме чуе. Устните ми бяха до ухото му, а главата ми упряна в рамото му. Бяхме толкова близо, че можех да усетя приятеля му. Вдигна ръката ми към кръста си и ме притисна по-силно, качвайки ме върху шкафа. Вратът ми целият бе син. След това устните ни отново се сляха, и той свали якето ми. След това аз тръгнах към врата му. Целувах го гладно, оставяйки смучки. От време на време усещах устните му върху рамото ми.
-Аах! Ах! Ах!- започнах да викам.- Джънгкук спри!- той се отдръпна, но ръката му остана върху крака ми, където я бе поставил преди малко.
-Какво става?
-Аахахах!.Кракът ми..изтръпна. Знам, че съм много тъпа.
-Нее. Не. Много ли те боли?- разтри крака ми, който държах с ръка.
-Ще ми мине..- болката се изписваше на лицето ми, а Джънгкук я виждаше.
-Спокойно..- целуна ме по главата, прокарвайки ръка по косата ми, поставяйки я върху бузата ми. Взе ме на ръце и се настанихме на дивана, докато той ме постави в скута му. Кракът ми вече започна да ми минава. Аз бях седнала у него, а той бе обгърнал корема ми с ръце, уформяйки прегръдка.-Обичам те..Нали го знаеш?!
-И аз те обичам.- отвърнах му, а той леко затегна прегръдката.