Be my owner (jungkook&you)

Част 28

-Какво стана?
-Нищо..сега заспивай.
-Ама, то е десет и половина.
-Е, и?
-Е, и няма да спя.
-Оххх, ми спи ми сее.
-Е, никой не ти е забранил.- засмях се и след малко Джънгкук изскочи от леглото.- К'во скачаш бе, охлюв?!
-Охлюв лии?- така се узъби, че чак страх ме хвана. Изправи се и дойде до мен, от другата част на леглото.
-Не ме пипай болна съъмм!.. Аа!- преметна ме през рамо.- Джънгкук, какво правиш!?- стана и ме понесе на някъде, а аз стисках тениската му. След известно време го ущипах по дупето.
-Охх, бее!
-..ще повърна.- моментално ме пусна и ми видя ядосаната физиономия.
-Ауу! Ауу, ауу.- гледаше ме и ме дръпна за прегръдка. Буквално се зарових в него. Усещах аромата му така и беше хубаво.- Защо моето момиченце се сърди? Защо моето бебе се сърди?- упъваше ми бузите и ми галеше главата.
-Ще..те..ударя..- хибридът моментално вдигна ръце във въздуха и се отдръпна крачка назад. Е, как да не се смееш?
Стояхме един срещу друг. Аз изпънах едната си ръка напред, след малко време на чудене Кук повтори движението. След това изпънах и другата си ръка, той също. Хванах двете си ръце, така че да се образува нещо като баскетболен кош, хибридът също го направи. В този момент аз се шмугнах отдолу през обръча и обвих ръце, около тялото му. Хибридът умря от сладост, метафорично казано естествено, пфю.
Джънгкук ме обви с ръка, поставяйки я на рамото ми, а другата се намираше от другата страна на кръста ми. Беше упрял глава върху моята и беше толкова приятно. Меката му кожа, сигурният му захват.- Сега да имах само и меките ти устни..- когато хибридът чу това, вдигна глава и махна ръце от тялото ми. Всеки знае, че той е по-висок от мен, така че просто гледах в гърдите му. Джънгкук обхвана главата ми с ръце, карайки я да се наддигне. Постави малка и бърза целувчица върху челото ми, след това върху нослето и последваха устните, които се запечатаха с неговите по един от най-сладките начини до сега.